Магьоснически гамбит
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически гамбит». Краткое содержание книги:
И все пак лелята и дядото на Гарион, изглежда, бяха прословутите вълшебници Поулгара и Белгарат, които би трябвало да са на възраст няколко хиляди години. Дори младият Гарион се научаваше да извършва разни неща, които биха могли да се наричат единствено вълшебства.
Информацията на толнедранския търговец за импровизирания панаир по средата между Тол Хонет и Рак Госка се оказа точна. В ранния следобед на третия ден те се изкачиха на едно възвишение и видяха няколко палатки, заобикалящи солидна каменна постройка, издигната край пътя.
— Какво мислиш? — обърна се Силк към Белгарат.
— Късно е — отговори старецът. — И без това ще трябва да спрем, за да пренощуваме, а би изглеждало необичайно, ако подминем това място.
Силк кимна.
— Ала ще трябва да опитаме да скрием някъде Релг — продължи Белгарат. — Никой няма да повярва, че сме обикновени търговци, ако видят, че заедно с нас пътува улгос.
Силк се замисли за миг, после каза:
— Ще го увием в одеяла и ще казваме на всеки, който попита, че страда от тежка болест. Хората се стремят да стоят по-далеч от болните.
Белгарат кимна.
— Можеш ли да се преструваш на болен? — попита той Релг.
— Аз съм болен — отговори улгосът съвсем сериозно и кихна. — Винаги ли е толкова студено тук!
Леля Поул приближи коня си до неговия и протегна ръка към челото му.
— Не ме докосвай! — Релг се отдръпна.
— Стига вече де — каза вълшебницата, докосна за миг челото му и внимателно го огледа. — Той се е простудил, татко — обяви тя. — Щом спрем за нощуване, ще му дам да изпие нещо… Защо не ми каза, Релг?
— Ще изтърпя всичко, което ми изпраща УЛ — заяви Релг. — Това е наказание за моите грехове.
— Не — категорично заяви тя. — Това няма нищо общо с греха и наказанието. Обикновена настинка — нищо повече.
— Ще умра ли? — спокойно попита Релг.
— Разбира се. Никога ли не си настивал!
— Не. Никога през живота си не съм боледувал.
— Е, вече няма да можеш да казваш така — рече деликатно Силк, измъкна одеяло от един от вързопите и му го подаде. — Завий се и си го дръпни над главата. Опитай се да изглеждаш така, като че наистина страдаш.
— Но аз страдам — отвърна Релг и се разкашля.
— Но трябва и да ти личи — подчерта Силк. — Мисли за греховете си — това ще те накара да изглеждаш наистина нещастен страдалец.
— Аз непрекъснато мисля за греховете си. — Релг пак се разкашля.
— Зная — увери го Силк. — Но се опитай да мислиш още по-усилено.
Спуснаха се към палатките. Сухият леден вятър шибаше лицата им.
— Предполагам, че първо трябва да спрем в станцията за провизии — предложи Силк и посочи към квадратната каменна сграда, приклекнала като звяр между палатките. — Така би изглеждало по-естествено. Оставете нещата в мои ръце.
— Силк! Ах ти крастав драсниански крадецо! — изрева дрезгав глас от една близка палатка.
Очите на Силк леко се разшириха, после той се ухили.
— Май разпознавам квиченето на едно крастава надракско куче — рече той достатъчно високо, за да бъде чут от мъжа в палатката.
Строен надрак с черно филцова палто и плътно прилепнала кожена шапка излезе с широки крачки от палатката. Очите му притежаваха особената ъгловатост, характерна за всички ангараки, ала за разлика от мъртвите погледи на мургите, в тях проблясваха приятелски искрици.
— Още ли не са те хванали, Силк? — попита той. — Бях сигурен, че досега все някой е успял да ти одере кожата.
— Виждам, че си пиян както винаги — злобно се подсмихна Силк. — От колко време си така насвяткан, Ярблек?
— Кой ли пък ги брои! — изсмя се надракът и се олюля. — Какво правиш в Ктхол Мургос, Силк? Мислех си, че тлъстият ти крал има нужда от теб в Гар ог Надрак.
— Станах прекалено известен по улиците на Яар Надрак — отговори Силк. — Стигна се дотам, че всички започнаха да ме избягват.
— И защо ли? — саркастично подметна Ярблек. — Какво толкова, че мамиш в сделките, че подправяш заровете, че си позволяваш разни неща със съпругите на честните хора и че си шпионин?
— Чувството ти за хумор е съкрушително както винаги, Ярблек.
— То е единственият ми недостатък — призна си пийналият надрак. — Слез от коня де, Силк. Ела в палатката ми да се напием. Доведи и приятелите си. — И след тези думи той с олюляване се прибра.
— Стар познат — бързо обясни Силк и скочи от седлото.
— Можем ли да му имаме доверие? — попита подозрително Барак.
— Не съвсем, но иначе е свестен. Наистина не е лош — за надрак. Знае всичко, което става наоколо, а ако се напие достатъчно, можем да измъкнем полезна информация.
— Ами да видим какво ще ни каже — рече Белгарат.
Слязоха от седлата и завързаха конете край палатката на надрака, после вкупом влязоха вътре. Подът и стените бяха покрити с дебели алени килими. Газена лампа висеше от хоризонталната подпора на покрива, един нажежен до червено мангал излъчваше вълни топлина.