Магьоснически гамбит

Облак жълт прах, понесен ниско над земята от мразовития вятър, им подсказа, че в далечината се движат ездачи.

— Патрул? — попита тихо Дурник.

— Едва ли — отговори Силк. — Тулите не са добри ездачи и обикновено патрулират пеш.

— Пред тях май има някой? — каза Гарион и посочи едно мъничко движещо се петънце на около половин миля пред ездачите.

— Да, има — каза Силк някак тъжно.

— Какво е това? — попита Барак. — Не бъди толкова потаен. Силк. Нямам настроение за това.

— Ездачите са кролими — обясни Силк. — Човекът, когото преследват, е тул, който трябва да бъде принесен в жертва и затова се опитва да избяга. Тук това се случва твърде често.

— Да предупредим ли Белгарат? — предложи Мандорален.

— Вероятно не е необходимо — отвърна Силк. — Кролимите тук обикновено са с нисък сан. Съмнявам се, че някой от тях притежава уменията на магьосник.

— Все пак ще отида да му кажа — рече Дурник и запълзя обратно към мястото, където старецът почиваше с леля Поул и Релг.

— Докато не са ни видели, вероятно всичко ще бъде наред — каза Силк. — Изглежда, че кролимите са само трима, пък и са съсредоточили усилията си върху тула.

Бягащият мъж се беше приближил.

— Какво ще се случи, ако опита да се скрие тук, в клисурата? — попита Барак.

Силк сви рамене.

— Кролимите ще го последват.

— В такъв случай ще трябва да вземем предпазни мерки, нали?

Силк кимна и по лицето му грейна тънка, доволна усмивка.

— Дали пък да не го извикаме? — предложи Барак и охлаби меча в ножницата си.

— Същата мисъл хрумна и на мен.

Дурник се върна и задъхано съобщи:

— Улф каза да ги държим под око, ала да не предприемаме нищо, ако не навлязат в клисурата.

— Какъв срам! — въздъхна Силк със съжаление.

Сега бягащият тул се виждаше ясно. Беше мъж с набито тяло, облечен с груба туника, препасана с колан на кръста. Косата му беше буйна и сплъстена, с цвят на тиня, лицето — изкривено от животинска паника. Той отмина тичешком мястото, където се криеха четиримата, и Гарион ясно чу как дъхът свири в гърлото му.

— Почти никога не се опитват да се скрият — каза Силк с мек глас, в който се бе промъкнала съчувствена нотка. — Само бягат. — И той поклати глава.

— Скоро ще го настигнат — отбеляза Мандорален.

Кролимите, които преследваха беглеца, носеха черни дрехи с качулки и полирани стоманени маски.

— По-добре да се наведем — посъветва ги Барак.

Всичките залегнаха. След няколко секунди тримата конници профучаха в галоп край тях. Копитата на конете им зачаткаха по твърдата земя.

— Ще го хванат след няколко минути — каза Гарион. — Тича точно към склона. Ще попадне в капан.

— Едва ли — мрачно отговори Силк.

След миг до ушите им долетя дълъг, отчаян писък, заглъхващ в глъбините на бездната.

— Очаквах, че ще постъпи така — прошепна Силк.

Стомахът на Гарион се преобърна при мисълта за страшната височина.

— Връщат се — предупреди ги Барак. — Залегнете.

Тримата кролими преминаха покрай клисурата. Яздеха бавно. Единият каза нещо, което Гарион не успя да разбере, другите двама се засмяха.