Магьоснически гамбит
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически гамбит». Краткое содержание книги:
И все пак лелята и дядото на Гарион, изглежда, бяха прословутите вълшебници Поулгара и Белгарат, които би трябвало да са на възраст няколко хиляди години. Дори младият Гарион се научаваше да извършва разни неща, които биха могли да се наричат единствено вълшебства.
— Смятам, че вече изчерпахме възможностите на този разговор, татко — подхвърли леля Поул. — Освен това ни чака дълъг път.
— Правилно — съгласи се вълшебникът и се изправи.
Подкараха конете си през безводната плетеница от струпани една върху друга скали и хилави храсти, които се простираха по западната граница на земята на тулите. Вятърът, който непрестанно духаше над склона, беше смразяващо студен, но само на отделни места имаше тънък сняг.
Очите на Релг привикнаха към слабата светлина, а и облаците, изглежда, успокоиха паниката, която откритото небе предизвикаше у него. Ала очевидно той преживяваше тежък период. Светът на повърхността му беше чужд и всичко, с което влизаше в контакт, разрушаваше предварително изградените му представи. Но това беше също така и период на дълбок личен религиозен смут и кризата, в която бе изпаднал, се отразяваше и на речта, и на действията му. В определени моменти той лицемерно отричаше порочната поквара на другите хора и лицето му бе сковано от строга добродетелност, а в следващия миг се гърчеше в агония на себененавист и признаваше вината и греховете си в безконечна тирада пред всеки, изразил желание да го слуша. Огромните му тъмни очи, надничащи изпод качулката на люспестата ризница, пламтяха от чувства. Всички — дори търпеливият, добросърдечен Дурник — го избягваха, изоставяйки го изцяло на Гарион. Релг често спираше, за да каже молитвите си или заради други неясни ритуали, които, изглежда, винаги бяха свързани с пълзене в калта.
— Ако се движим с тази скорост, ще ни трябва цяла година, докато стигнем в Рак Ктхол — избоботи кисело Барак при един подобен случай.
— Имаме нужда от него — спокойно отвърна Белгарат. — А той пък има нужда от онова, което прави. И ще го изтърпим, щом се налага.
— Наближаваме северните предели на Ктхол Мургос — каза Силк и посочи верига ниски хълмове. — Прекосим ли границата, няма да можем да спираме както сега. Трябва да яздим колкото е възможно по-бързо, докато се доберем до Южния път на керваните. Мургите непрекъснато патрулират и се отнасят с неодобрение към хора, предпочитащи обиколните пътища. Стигнем ли Южния път, ще бъдем извън опасност, но не бива да ни спират преди да сме стигнали там.
— Нима няма да ни задават въпроси, когато се движим по Пътя на керваните, принц Келдар? — попита Мандорален. — Нашата компания е доста странно съчетана, а мургите са подозрителни.
— Ще ни наблюдават — призна Силк. — Но няма да се намесват в работите ни, докато не се отклоним от Пътя на керваните. Договорът между Таур Ургас и Ран Боруни гарантира свободата на пътуване по този маршрут и никой мург на света не би проявил глупостта да постави в неловко положение своя крал, като го наруши. Таур Ургас е много строг към хората, които не се подчиняват на заповедите му.
Скоро навлязоха в територията на Ктхол Мургос и незабавно се понесоха в галоп. След като изминаха около една левга, Релг понечи да спре коня си.
— Не сега, Релг — каза му рязко Белгарат. — По-късно.
— Но…
— УЛ е търпелив бог. Той ще почака. Продължавай напред.
Яздеха в галоп сред безплодната равнина към Пътя на керваните, пелерините им плющяха в мразовития вятър. Късно следобед стигнаха до целта си. Южният път на керваните не беше път в истинския смисъл на думата, ала вековете, изпълнени с пътешествия, бяха утвърдили категорично неговите очертания. Силк се огледа със задоволство и каза:
— Успяхме. Сега отново ставаме честни търговци и никой мург на света няма да посмее да се изпречи на пътя ни. — Драснианецът обърна коня си на изток и ги поведе, придавайки си изключително самоуверен вид. Изправи рамене и надуто започна да вири нос и Гарион разбра, че Силк се подготвя вътрешно за новата си роля. Когато срещнаха един добре пазен керван на толнедрански търговец, поел на запад, Силк беше приключил превъплъщаването си и поздрави търговеца с приятелския тон, типичен за човек с този занаят.
— Добър ви ден, достопочтени велики търговецо — обърна се той към толнедранеца, отчитайки знаците, разкриващи ранга на неговия събеседник. — Ако сте в състояние да ми отделите минутка, бихме могли да обменим информация за положението по пътя. Вие идвате от изток, а аз тъкмо пристигам от земите на запад оттук. Този обмен може да се окаже благотворен и за двама ни.
— Прекрасна идея — съгласи се толнедранецът.
Достопочтеният велик търговец беше набит мъж с високо чело, облечен в обшита с кожи пелерина, плътно загърната около тялото му, за да го предпазва от ледения вятър.
— Името ми е Амбар — заяви Силк. — Амбар от Коту.