Карта от кости
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Защо? Алхимиците наистина ли принадлежаха към тайна църква вътре в Католическата църква? Затова ли бяха успели да скрият костите в онова неспокойно време, ера на антипапи и ожесточени конфликти?
Каквото и да беше станало в миналото, Грей беше сигурен, че Драконовият двор е разгадал някак свойствата на амалгамата в м-състояние и ги е приложил в устройството си. Може би отравянето на нафората е било само начин да се изпробва обсегът на тази сила. Но какво е било първоначалното й, основно предназначение? Инструмент, оръжие?
Мислите му се давеха в неразгадаемия рецептурник с химикали, крит в продължение на векове, завещан на идните поколения като серия от податки към възможен склад с Древен вълшебен прах.
Неразгадаем рецептурник…
Тъкмо беше на път да се откаже, когато се сети за отговора, толкова внезапно, че болка прониза слепоочията му.
Не беше рецептурник.
— Това е ключ — изломоти той, сигурен, че е прав. Обърна се към другите. — Амалгамата е неразгадаем химически ключ, който не може да се уподоби. В неговата уникална химия се крие ключът към мястото, където се намира гробницата на четвъртия влъхва.
Вигор понечи да каже нещо, но Грей вдигна ръка да го спре.
— Драконовият двор знае как да възпламени тази сила, да задейства ключа. Но къде е ключалката? Не е в Кьолн. Там Драконовият двор се е провалил. Но сигурно имат и резервен вариант. Отговорът е тук. В тази фреска.
— Трябва да го разгадаем — продължи той, обърна се и посочи фреската. — Мойсей удря една скала. Олтарите обикновено са направени от камък. Означава ли нещо това? Трябва да идем в Синайската пустиня и да търсим скалата на Мойсей или какво?
— Не — каза Вигор и докосна нарисуваната скала. — Спомнете си пластовете символи в загадката. Това не е скалата на Мойсей, а камък. Фреската всъщност се казва „Мойсей-Петър удря камъка“.
Грей се намръщи.
— Защо две имена? Мойсей и Петър?
— Из цялата катакомба образът на свети Петър често е насложен върху дела на Мойсей. Това е начин да се изкаже почит към апостола.
Рейчъл се вгледа отблизо в нарисуваното лице.
— Ако това е камъкът на свети Петър…
— На гръцки „камък“e „petros“ — каза Вигор. — Точно затова апостолът Симон, син Ионин, бил наречен Петър, по-късно свети Петър. Според думите на Христос, „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата Си“.
Грей се опита да навърже всичко това.
— Да не би да казваш, че олтарът от гатанката е олтарът в базиликата „Св. Петър“?
Рейчъл изведнъж се намеси — Не. Разчитаме символизма отпред назад. В стиха е използвана думата „олтар“, но на рисунката е заменена с думата „камък“. Не олтар търсим, а камък.
— Супер — каза Монк. — Това определено стеснява параметрите на търсеното.
— Всъщност наистина ги стеснява — каза Рейчъл. — Вуйчо цитира най-важния библейски пасаж, който свързва свети Пегьр с камък. Петър е щял да бъде камъкът, върху който да се сьгради Църквата. Спомнете си къде сме в момента. В крипта. — Тя почука по камъка на фреската. — Камък под земята.
Изгледа ги поред с такова вълнение, че очите й направо светеха в тъмното.
— Върху какво е построена базиликата „Св. Петър“? Кой камък е заровен под основите на църквата?
Грей отговори с блеснали очи:
— Гробницата на свети Петър.
— Камъкът на Църквата — почти едновременно с него възкликна Вигор.
Грей подушваше истината. Костите бяха ключът. Гробницата беше ключалката. Рейчъл кимна.
— Там ще е следващата цел на Драконовия двор. Трябва незабавно да се свържем с кардинал Спера.
— О, не… — Вигор застина.
— Какво? — попита Грей.
— Тази вечер… по залез-слънце… — Вигор си погледна часовника, блед като платно. Обърна се и тръгна към изхода на криптата. — Трябва да побързаме.
Грей го последва, другите също.
— Какво?
— Заупокойна служба за трагедията в Кьолн. Месата ще започне по залез-слънце. Ще присъстват хиляди хора, включително и папата.
Грей изведнъж разбра какво е уплашило до такава степен свещеника. Представи си убитите в Кьолнската катедрала. Службата щеше да е в центъра на вниманието и никой нямаше дори да се сети за Скави — некропола под базиликата „Св. Петър“, където се намираше гробницата на апостола.
Камъкът на църквата.
Ако Драконовият двор възпламенеше костите там…
Представи си тълпите, наблъскани в църквата, множеството на площада отвън. О, Боже!
СКАВИ
25 юли, 20:55
9. Рим, Италия