Триъгълникът на дракона
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Триъгълникът на дракона». Краткое содержание книги:
Джак поклати глава. Бяха изминали два дни и вече не бе сигурен какво точно бе изпитал там долу.
— Ами онези странни загуби на време? — попита Лиза. — Правих какво ли не, за да разбера защо часовникът на „Наутилус“ винаги се обърква, когато доближи кристалното нещо, но така и не успях да разбера.
Джордж подскочи на мястото си.
— Разбира се! Как не се сетих! — Той започна да рови из бумагите си. — Загуба на време! Ето доклада на пилота Артър Годфрий. През 1962 — ра летял на стар самолет към Гуам. Самолетът му изминал петстотин и четиридесет километра за един час. С триста и двадесет километра повече, отколкото би могъл да премине при обичайната скорост — Джордж заби нос в листата. — Когато кацнал, господин Годфрий не можел да обясни по-ранното си пристигане, нито защо часовникът му показва различно време от часовника на летището.
Лиза погледна към Джак.
— Това ми звучи адски познато.
— Има и още примери — възбудено каза историкът. — Съвременни самолети, които прекосяват Пасифика, но необяснимо защо пристигат часове по-рано от очакваното. Имам и подробности в библиотеката. — Джордж стана. — Ще ида да ги донеса.
— Това е абсурдно — каза Джак, но му бе трудно да вложи убедителност в думите си. Спомни си за собственото си изчезване за четиридесет минути.
— Може и да не е толкова странно — каза Чарли, докато историкът минаваше покрай него. — Според една теория достатъчно силните електромагнитни полета биха могли да повлияят върху времето, подобно на гравитацията на черните дупки.
На излизане от стаята историкът едва не се сблъска с Робърт. Морският биолог направи път на възрастния професор, след което влезе вътре. Държеше глобус с размерите на плажна топка.
— А! — възкликна Чарли. — Сега да ви покажа наистина шантавата част. Нещо, за което бях чел в университета.
Робърт му подаде синия глобус. Чарли го взе и заби пръст в Тихия океан.
— Тук е центърът на Триъгълника на Дракона. Ако прекарате линия от него през центъра на Земята и към другата страна, знаете ли къде ще се окажете?
Никой не отговори. Чарли обърна глобуса и отново заби пръст в него.
— В центъра на Бермудския триъгълник. Лиза ахна.
— Сякаш двата диаметрално противоположни триъгълника маркират друга ос на Земята — продължи Чарли. — Полюси, които никога не са били известни и изучавани.
Джак стана, взе глобуса от Чарли и го постави на масата.
— Стига. Всичко това е много интересно, момчета, но няма да ни оправи финансите.
— Съгласен съм с господин Къркланд — кисело каза Макмилън. — Ако знаех, че тази среща ще се превърне в епизод на „Тайни и загадки“, щях да си легна по-рано.
Джак постави ръка върху глобуса.
— Мисля, че трябва да прехвърлим темата към нещо по-важно от теории и древни митове. Засега да оставим догадките настрана. Става въпрос за бизнеса.
В същия миг влезе Джордж. Беше силно пребледнял и носеше в ръка един-единствен лист.
— Получих този имейл току-що — протегна листа той. — От професор по антропология в Окинава. Тя твърди, че е открила други подобни йероглифни надписи… гравирани върху стените на тайна камера в някакви наскоро открити развалини.
Джак изстена. Очевидно нямаше начин да измени темата на разговора.
— Но не това е най-интересното. — Джордж огледа присъстващите. — Тя също е открила кристал. И той е у нея!
Чарли веднага изгуби интерес към картата.
— Кристал ли? Какво казва за него?
— Не много и двусмислено, но намеква за някои негови странни свойства. Отказва да даде повече информация… докато не се срещнем лично.
Джак усети, че всички погледи са насочени към него.
— Никой от вас не иска да се откаже, нали? Странни кристали, древни писмености, магнитни потоци… чуйте се само!
С изключение на банковия чиновник, Джак видя стена от решителност. Той вдигна безпомощно ръце и се отпусна на стола си.
— Чудесно… значи независимо дали флотата иска нашата помощ или не, независимо дали ще навлезем в забранена територия или не, всички вие искате да продължим да проучваме какво има на дъното?
— Звучи ми приемливо — обади се Чарли.
— Ъхъ — добави Лиза.
— Как бихме могли да правим нещо друго? — попита Робърт.
— Съгласен съм — обади се Джордж. Единствено Кендъл Макмилън поклати глава.
— На банката това няма да и хареса.
Джак изгледа продължително екипажа си и въздъхна.
— Добре, Джордж, кога можеш да ми запазиш самолетен билет до Окинава?