Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Първата фраза ни казва, че ако съществува нещо, което можем да изразим, можем да го направим единствено чрез слово. Втората фраза обяснява друг аспект на тази тайна — за да позволим на душата, обгърната от тъмнината на този илюзорен свят, да излезе на светлина, най-напред е необходимо слово. Това означава, че изначалният Дух е бил скрит в тайната на Словото и че в тайната на Словото може да се открие проявлението на тайната на духа.
Има мисли, които можем да обмисляме с години — всеки път със свежо вдъхновение. Такава е мисълта, че първото проявление на живот е било слуховото изражение или звук. Било е Слово. Когато сравняваме такова тълкувание с философията на Веданта, забелязваме, че са идентични.
От много векове йогите и виждащите в Индия се покланят на Словото-Бог, или на Звука-Бог и около тази идея е построен целият мистицизъм на звука и произнасянето. Не само индусите, но и семитските народи са осъзнавали огромната важност на словото. Свещеното Име и Свещеното Слово винаги са били почитани в юдейската религия. Така е и в исляма — велика религия, чийто мистицизъм едва сега започват да откриват на Запад. В него съществува доктрината за исмахизма, доктрината за мистичното слово. Зороастрийците, чиято религия им е била дадена много преди Буда или Христос и които са загубили много от своите учения с течение на времето, все пак запазили своите свещени слова.
Днес санскрит е от доста време мъртъв език, но индийските йоги в своите медитации все още използват санскритски думи поради силата на звука и вибрациите, съдържащи се в тях.
Колкото по-дълбоко се потопяваме в тайната на живота, толкова повече забелязваме, че цялата негова тайна е скрита в това, което назоваваме с думи. Цялата окултна наука, всички мистични практики са основани на науката за словото или звука. Човекът е загадка във всички аспекти на своето битие — не само в ума или в душата, но и в това, което наричаме тяло. Човешкото тяло, казват суфиите, е храм Божий, и това не са само думи, а убеждение, защото ако човек изучава тялото си от мистична гледна точка, забелязва, че то е твърде фино и всеобхватно и е в състояние да действа, разбира и чувства значително повече, отколкото той може да си представи.
Душата изразява своите способности чрез определени центрове в тялото на човека и както съществуват части от сушата, които никога не стават плодородни почви, защото до тях не достига водата, така става и с тези центрове, когато диханието не достига до тях. Те са интуитивни, пълни с покой и равновесие, те са центрове на озарение, дори и никога да не бъдат пробудени, тъй като човек диша само с тези части на своето тяло, с които извършва действия. Ако сравните неговото съществувание с онази пълнота, която може да получи чрез духовно развитие, той е жив само на половина.
Можем да сравним това със ситуация, при която човек живее в голям град, без да знае, че там има множество прекрасни неща, които никога не е виждал. Съществуват много хора, които пътешестват по далечни страни, а не познават своята собствена. Така и човек се интересува от всичко, което носи красота и радост и все пак не знае, че източникът на всичко е в самия него.
Човек диша, но диша повърхностно. Както дъждът, който пада на земята, храни малките растения и прави почвата плодородна, така и дишането — същността на цялата енергия — пада, подобно на дъжда върху всички части на тялото. Същото става и с ума, но човек рядко може да усети тази част от диханието, която ускорява ума — осезаемо е само това, което чувства тялото. А за обикновения човек то е неосезаемо дори и в тялото. Той познава само това, което се проявява във формите на входовете и изходите на ноздрите. Обикновено само това се има предвид, когато се говори за дишане.
Когато изучаваме науката за дишането, първото, което забелязваме, е, че дишането може да се чуе. То е истинско слово в. А това, което наричаме слово, е само по-щателно произнесено дихание, модулирано от езика и устните. В кухините на устата дишането става глас — изначалното състояние на словото е дишането. Ако кажем: „В началото бе диханието“, това ще е същото както ако кажем: „В началото бе Словото“.
Първото проявление е бил Бог и от него е произлязло всичко. То е разнообразно изражение на този единен живот: едно цвете, цъфтящо с толкова много венче листчета, едно дихание, изразяващо себе си в толкова много думи. Свещената идея, въплътена в цвета на лотоса, изразява същата философия — символизирай множеството животи в един Бог.
Както казва Библията: „В Бога живеем, движим се и пребиваваме“. Когато човек е отделен от Бога в своите мисли, неговата вяра е безполезна за него, неговото преклонение не му носи никаква полза, тъй като всички форми на поклонение и вяра трябва да доближават човека към Бога, а това, което отделящо човека от Бога, няма стойност.