Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Ако изучаваме тайната, стояща зад тази идея, стигаме до признаване на силата на словото. Тайната на словото е метафизична наука, която трябва да бъде изучавана. Дълбочината на всяка дума е твърде различна и ако човек произнася стотици думи на ден, как мислите, нима всяка дума ще притежава еднаква сила. Не, силата и ефектът на определена дума зависят от състоянието, в което е човекът. Те зависят от дълбочина, която влага в думата и с това се обуславят нейната сила и светлина. Например, винаги ще можете да откриете, че словото на човек, имащ навика да лъже, да бъде неискрен, няма сила, а словото на този, който говори с убеденост, който е искрен и говори истина, притежава мощ. Неговото слово носи светлина. То трогва дълбоко. Понякога гласът на човека е пълен с печал и разбива сърцето, неговото слово е пълно с искреност и притежава сила да затрогва, да прониква дълбоко. Такъв е ефектът му върху слушателя. Но ако вземем лекомисления човек, който е недълбок, който е недостатъчно сериозен в живота: всичко, което говори и прави, се намира на повърхността. Той в никого няма да всели увереност, защото сам не я притежава.
Словото има сила, съответстваща на просветлеността на душата. Тогава това слово идва не от ума на човека, а от дълбочините, от някаква тайнствена част, скрита от човешкия ум. И именно такива думи могат да се прочетат в свещените писания, във фрази от типа „мечове на пламъка“ или „езици на пламъка“. Независимо дали говори поет или пророк, когато словото извира от неговото горящо сърце, то се разгаря, подобно на горящ пламък. В съгласие с Божествения Дух, намиращ се в това слово, то има живот, сила и вдъхновение. Помислете за живите слова от древността, помислете за живите слова, които могат да се прочетат в писанията, живите слова на светите хора, на просветлените — тези слова, и досега са живи. Те ще живеят вечно. Това е музика, това е магия, а магията съществува във всички времена. Когато и да се повторят такива думи, те ще притежават същата магия и същата сила.
Думите, произнесени от просветлени души във всички времена, са се съхранявали от техните ученици. В която и част на света да са се раждали или да са живели тези мъдреци, това, което са позволявали да падне като слово, е било събирано като истински перли и се е съхранявало като писание. И затова на Изток последователите на различните религии използват словото на просветлените по време на молитви и не им е нужно да ги превеждат на своя собствен език. Словата, казани от великите, са се съхранявали с векове, за да могат да бъдат използвани при медитация.
Има още по-голяма и велика тайна на словото. Не толкова значението на словото и не толкова този, който го произнася, а само по себе си словото притежава, динамична сила. Мистици, мъдреци и търсещи от всички времена, знаейки тайната на свещеното слово, са се стремили винаги към него. Целият медитативен живот на суфиите е построен върху тайната на словото. Самата, дума „Суфи“, според обясненията на посветените е свързано със „София“, което означава „мъдрост“, но мъдрост не във външния смисъл на думата, защото светското умуване не може да бъде мъдрост, а в_сакралния смисъл. Интелектът, който много често е бъркан с мъдростта, е само илюзия за мъдрост. Мъдрост е това, което се узнава отвътре, а интелектът е това, което се придобива отвън.
Мъдростта е форма, в която душите, достигнали реализация, се опитват да възприемат и обяснят за себе си словото, което са срещнали в живота. Мъдростта е обяснение на живота, давано от някого, чиято гледна точка е станала друга, защото той гледа на живота в слънчева светлина. Човек по-бързо достига тази гледна точка не само чрез изучаване на законите, но и чрез общуване с тези, които вече имат тази определена гледна точка. Потопявайки се дълбоко в живота, човек стига до осъзнаването на истината. За дълбокото потопяване в живота има път или процес. Възможно е лесно или трудно човек самостоятелно да намери в града, мястото, което търси, може да го търси в различни посоки и накрая да го намери, но ако попита някого, който знае това място, ще го открие много по-бързо.
Източникът на мъдростта е горе, източникът на интелекта — долу, и затова методът или процесът, който човек приема за достигане на мъдростта, не е аналогичен на този, който приема за придобиване на интелект. Накратко казано, дори хората да са достигали мъдрост чрез различни методи, все пак голямата тайна за достигане на Божествена мъдрост е в тайната на словото.