Библиотеката на мъртвите
- Автор: Купер Гленн
- Серия: Уил Пайпър #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Библиотеката на мъртвите». Краткое содержание книги:
Той продължава разследването на своя глава и трябва да надхитри безжалостен екип тайни агенти от Зона 51, защитаващи най-голямата тайна на правителството. От средновековния манастир до най-модерната правителствена лаборатория, „Библиотеката на мъртвите“ обхваща векове и континенти, за да ни поднесе едно детайлно проучване върху съдбата, предопределението и изборите, които правим в живота си.
— Оказахте се прав, професоре! — развълнува се Мартин.
— Е, занимавам се с това от години. Човек започва да усеща подобни неща. — Беше доволен от себе си и запали лулата, за да отпразнува момента. — След почивката ще слезем до нивото на пода и ще видим какво е било предназначението на стаичката.
Младежите се нахвърлиха върху обяда си, изгарящи от нетърпение да продължат. Изгълтаха сандвичите със сирене и лимонадата и скочиха обратно в изкопа.
— Никого не впечатлявате, новобранци! — извика Реджи след тях и се настани на изкопаната пръст, за да изпуши ръчно свитата си цигара.
— Затваряй си плювалника, Редж — скара му се Беатрис. — Остави ги на мира. И свий по една цигара и за нас.
Час по-късно младежите повикаха останалите. Стояха по краищата на малкото помещение и изглеждаха доста впечатлени от себе си.
— Намерихме пода, навсякъде! — възкликна Денис.
Бяха разчистили гладки тъмни камъни, майсторски оформени така, че да пасват един към друг и да образуват непрекъсната повърхност. Погледът на Атууд обаче бе привлечен от нещо друго.
— Какво е това? — попита той и слезе, за да разгледа по-добре.
В югозападния ъгъл на малката стаичка имаше по-голям камък, който сякаш не беше на мястото си. Подовата настилка беше от син камък. По-големият беше варовик, с размери два метра на метър и половина, при това доста дебел. Издигаше се на повече от педя над подовото ниво и имаше неравни краища.
— Някакви идеи? — попита Атууд учениците си, докато почистваше камъка с шпаклата си.
— Сякаш не му е мястото тук, нали? — обади се Беатрис.
Ърнест направи няколко снимки.
— Някой е хвърлил доста труд, за да замъкне това чудо тук.
— Трябва да опитаме да го преместим — каза Атууд. — Редж, кой казваш, че имал най-здрава гърбина?
— Беатрис, разбира се — отвърна Реджи.
— Майната ти, Редж — каза жената. — Я да видим малко от прочутата ти мускулна сила.
Реджи взе лост и се опита да пъхне края му под ръба. Използва един камък за опорна точка, но тежкият блок не помръдваше. Накрая се отказа, плувнал в пот.
— Добре! Ще докарам проклетия багер.
Нужен бе цял час, докато машината си направи рампа, за да се спусне достатъчно ниско и без опасност от аварии.
Когато се намести достатъчно близо, за да достигне блока с кофата си, и достатъчно далеч от ръба, за да не пропадне, Реджи им извика от кабината, че е готов. През рева на дизеловия двигател се чуваше камбаната, призоваваща за молитвата в деветия час.
Реджи насочи зъбите на кофата към ръба на блока и успя да го захване от първия път. Кофата загреба и блокът се повдигна.
— Задръж! — извика Атууд. Реджи закова на място. — Донесете лост!
Мартин скочи и пъхна железния лост в отвора между варовика и подовата настилка. Напрегна се с всички сили, но камъкът не помръдна.
— Много е тежък! — извика той.
Докато Мартин продължаваше да натиска, Реджи отново задвижи кофата и камъкът започна лека-полека да се плъзга. Мартин го насочваше с лоста и когато го изместиха достатъчно, за да остане стабилно на мястото си, заразмахва ръце като обезумял.
— Спри! Спри! Ела тук! Ела!
Реджи изключи двигателя и всички се спуснаха в изкопа.
Денис го видя пръв.
— По дяволите!
— Вижте само! — поклати глава Тимъти.
Докато останалите зяпаха невярващо, Реджи запали фаса, който беше запазил в джоба си, и дръпна дълбоко.
— Да си го начукам. Шефе, това трябва ли да е тук?
Атууд почеса зачудено оплешивяващото си теме.
— Ще ни трябва светлина — рече той.
Взираха се в дълбока черна дупка и косите лъчи на следобедното слънце разкриваха нещо като каменни стъпала, спускащи се надолу.
Денис изтича обратно до лагера и събра всички електрически фенери, които успя да намери. Върна се зачервен и запъхтян и ги раздаде на колегите си.
Реджи се чувстваше като закрилник на стария си шеф и настоя да влезе пръв. На времето беше разчистил няколко от подземните бункери на Ромел и знаеше как да се оправя в такива места. Останалите последваха едрия мъж в колона по един. Зарязала обичайната си храброст, Беатрис плахо пристъпваше последна.
След като всички слязоха без инциденти по тясното спирално стълбище, което по преценка на Атууд се спускаше на невероятните дванайсет или петнайсет метра под земята, изследователите се озоваха в помещение, не по-голямо от две лондонски таксита. Въздухът беше застоял и Мартин, който бе със склонност към клаустрофобия, веднага започна да губи кураж.
— Малко е тесничко — изхленчи той.
Всички местеха фенерчетата си във всички посоки и лъчите се пресичаха като лъчите на прожекторите по време на войната.