Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Един час по-късно бебето беше в креватчето си, а двамата пиеха чая си във всекидневната.
— Горкият човек — Трея говореше за Боскачи. — Разполагате ли изобщо с нещо?
— С нищо, освен дето вече сме сигурни, че не го е извършила Ейми.
— Но ние го знаехме още тази сутрин, преди да разговаряш с нея.
— Така е. Сега обаче го знаем с още по-голяма сигурност — рече той. — И то не защото работи за Диз. А защото няма как да го е извършила.
— Тогава кой може да е?
Глицки подръпна белега на долната си устна.
— Засега най-доброто ми предположение е, че е човек, когото е уволнил през последните три години. Може някой от тях да го е приел прекалено лично.
— И колко души е уволнил Алън?
— Седемнайсет.
Трея подсвирна.
— Доста са.
Глицки опипа несъзнателно корема си.
— За щастие — продължи той, — за разлика от друг път разполагам с достатъчно хора. Двама инспектори от отдел „Престъпления от общ характер“ проучват алибитата, а Белу и Ръсел от „Убийства“ ще разпитат всички, които Алън е уволнил. Марсел също пожела да се включи в разследването, ако трябва, да излезе и на улицата. И, разбира се, аз.
— Ти какво ще правиш?
Глицки рязко си пое дъх.
— Ами, като се има предвид липсата на каквито и да е улики, главно ще развивам теории. Но не се оплаквам.
Поне става въпрос за убийство. Нещо, в което ме бива.
Трея остави чашата си, протегна се и сложи ръка на рамото на Глицки.
— Пак ли те боли стомахът? Може би трябва да отидеш на лекар.
— Не.
— Не на кое?
— И на двете.
— Не искаш да отидеш на лекар?
Глицки изсумтя.
— Обиколил съм достатъчно лекари. Започнеш ли веднъж да ходиш по доктори, няма край. Нямам намерение да им позволя да ме разрежат пак, само за да разберат какво е.
— Но каквото и да е, продължава да те боли.
— Знам защо — Глицки смекчи тона си. — Пренапрегнат съм. Чакам да щракне капанът и докато това стане — или разбера, че няма да стане — ще бъда нащрек.
— За какъв капан говориш?
— Имам чувството, че се занимавам с нещо, в което не съм толкова добър.
— Въобразяваш си. Ти вършиш страхотна работа като заместник-началник. Всички го признават.
— Вчера не изглеждаше така, когато ме награкаха заради ЛеШон.
Трея махна с ръка.
— Бяха само лешоядите от медиите, Ейб. Знаеш го. Не можеш да ги приемаш сериозно. Аз говоря за хора като Кларънс и Франк Батист. Кмета. Кати Уест. Чувам само хубави отзиви за теб, а там, където работя, това означава нещо.
Глицки сви рамене.
— Правя, каквото искат от мен. Дрънкулките, с които са ме накичили, лъщят. Но отвътре аз не съм като тези хора.
— Кои хора? — Франк, Кларънс, кметът — всички онези, с които се срещам — той отново притисна корема си. — Те са политици. Освен това си имам моята малка тайна и не мога да престана да мисля, че някой ден ще я разкрият.
Трея заговори загрижено:
— Може би трябва да поговориш с някого?
— Какво имаш предвид, психиатър ли? — Той избухна в безрадостен смях. — Та да тръгнат приказки, че съм превъртял? И без това половината ме мислят за луд, а другата половина ще решат, че симулирам. Ще се простя завинаги с репутацията си.
— Не е нужно да бъде психиатър. Може би психолог.
— И как този човек ще смъкне бремето от душата ми?
— Той улови ръката й. — Освен това, нали говоря с теб.
Трея не се предаде.
— Но аз не мога да ти помогна. Не можах. Просто казвам, че навярно някой друг би могъл.
— Но как, ако не му разкажа за онова. А аз не мога. Знаеш, че не мога.
— Непрекъснато повтаряш това. Но нали съществува такова нещо като лекарска етика. Информацията, която споделя пациентът, е поверителна.
— Да, на теория. Но в истинския живот те дрънкат през цялото време. Плъзне ли веднъж слух, а ти знаеш какви са ченгетата, ще започнат да ми задават въпроси. И докъде ще ни доведат те?
— Но поне ще ти олекне.
— Прекрасно. Само дето кариерата ми ще е съсипана, а може да попадна и в затвора. Как ти звучи това? Няма оправдание за убийство.
— Не беше убийство. Беше самозащита. Все повтаряш, че е било убийство, но не е вярно.
— И така да е, но едно ченге беше убито. А аз станах съучастник в прикриването на престъплението. И ако това излезе наяве, дори да не ме затворят, край с кариерата ми. — Той си пое мъчително въздух. — Ще трябва да си нося кръста, това е. Не е толкова страшно.
Ала като каза това, стегна челюсти и белегът, пресичащ устните му, побеля от напрежението. Трея, самата тя притеснена, постави ръка на бедрото му и той я покри с длан, като я стисна силно. Когато спазъмът премина, отпусна хватката си.