Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Добре — каза той най-после. — Какво трябва да направя?
— Нека започнем с това да ми разкажеш за пистолета — рече Харди.
— И какво за него?
— Любопитен съм да разбера защо си го взел със себе си на репетицията онази вечер.
Андрю беше готов с отговора.
— Той просто беше в задния ми джоб. Носех го от седмици.
— Но си го извадил от джоба онази вечер. В апартамента на господин Муни. Така ли е?
— Да.
— Как се случи?
Той вдигна рамене.
— Беше само за реквизит, това е всичко. Знаете, че поставяхме „Вирджиния Улф“. Това беше пиесата. И Майк — Муни — реши, че ако на сцената има пистолет, може би ще допринесе за засилване на напрежението. Няма го в сценария, вярно, но той искаше да види как ще е с него.
— Значи той те помоли да занесеш пистолет на репетицията?
— Не. Така или иначе го носех постоянно със себе си, затова просто го извадих. Идеята беше моя. Мислех, че ще е страхотно.
Харди си помисли, че моментът е удобен да раздвижи малко нещата. Той изобрази на лицето си развеселена усмивка, приближи се до масата и погледна Ву.
— Момчето си го бива, Ейми — каза той. — Тази версия направо е блестяща. Вече разбирам защо са го избрали за главната роля.
— Какво общо има това? — попита Андрю.
Харди запази небрежния си тон:
— Говоря за актьорско майсторство, Ейми, за какво друго.
— Аз не играя. Това е, което наистина се случи. — Мълчание. — Наистина.
Харди кимна, подсмихна се отново и се обърна към Ейми:
— По дяволите — каза той. — Много впечатляващо. Говоря сериозно. Ако бях съдебен заседател, щях да съм страшно разколебан.
— Аз също — рече Ву. — Ще го привлечем като свидетел.
Харди погледна момчето.
— Винаги е много трудно да се реши дали подсъдимият да се призове като свидетел или не. Но в случая си имаме работа с актьор от световна класа и ще е срамота да не се възползваме.
— Защо говорите така? Не играя никаква роля. Казвам ви истината.
Харди отново се обърна директно към Ву.
— И наградата печели…
— Казвам истината, дяволите да ви вземат!
Харди не отвърна на предизвикателството. Оттегли се обратно в неутралния си ъгъл и пак се облегна на стената, като скръсти ръце.
— Кажи му ти, Ейми.
— Андрю — подхвана тя. — Андрю, погледни ме.
Той откъсна измъчения си поглед от масата.
— Господин Харди е скептичен, защото в „Перфектен убиец“ ти описваш същата история, която…
Андрю скочи като ужилен.
— Откъде знаете за разказа? Аз никога… — Той хвърли поглед към ъгъла, където Харди стоеше като паметник на безгрижието. Никаква помощ оттам. Обърна се отново към Ву. — Никога дори не съм го разпечатвал.
— Знаем — отвърна Ейми. — Но го имаш запазен на диска.
Харди заговори:
— Процедурата е стандартна, Андрю. Полицията извършва обиск и преглежда файловете в компютъра ти, прочита електронната ти поща. Това е единственото ми възражение срещу историята ти. Иначе е написана добре. Напомня ми малко Холдън Колфийлд17, но не си взел предвид последните технически постижения. Не ти ли хрумна, че ще обискират дома ти? Че ще преровят всичко, за да се доберат до някоя улика?
Андрю се сви на чина с наведена глава и безпомощно увиснали рамене. Оставиха го минута-две да осмисли новата информация, доста дълго време при дадените обстоятелства. Най-накрая той въздъхна и вдигна глава.
— Вижте — каза той. — Не играя роля. Казвам ви истината, разберете. Разказът ми е измислен. Героят ми е измислен.
— Тревор — обади се Ву.
— Точно така, Тревор. Този Тревор…
Харди го прекъсна:
— Андрю, това е най-изобличителният документ, който някога съм чел, а съм доста дълго в тази игра. Никой съдия на света не би те оправдал, ако прочете това, а той с положителност ще го прочете. Колко разказа, подобни на този, имаш в компютъра си?
— Нито един.
— Слава Богу — каза Ву. — Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш, Андрю?
Той й се озъби:
— Мислех си, че пиша разказ. Нали знаете? Плод на авторовото въображение.
— Всички сме чували за авторовото въображение — каза Харди. Не беше помръднал от мястото си в ъгъла до вратата. — Но това просто… Изобщо не вярвам, че е измислица.
— Вярвайте каквото си щете. Не сте ли чели „Престъпление и наказание“? Или „В дан на удоволствието“ от Джон Ланчестър?
— Чела съм и двата романа — каза Ву. — И какво от това?
— Ами, току-що бях прочел „В дан на удоволствието“ в началото на годината, когато започнаха проблемите с Лора. — Очите му шареха между адвокатите му. — Когато започнахме да репетираме с Майк, тя… също като Джули от разказа ми толкова се прехласна по него, че ме накара да се усъмня. Всъщност заради това скъсахме.
17
Главният герой от романа на Селинджър „Спасителят в ръжта“ — Бел.прев.