Адвокати на защитата

— И после стана тихо?

— Да.

— За колко време?

— No se12. Когато бебето плаче, не усещаш как минава времето, нали знаете. Но пак успяхме да го приспим и с Ана си пуснахме телевизора, тук, в тази стая, съвсем тихо, но тогава… Този вик, момичето, а после… Трясък. Тук се чу съвсем ясно, все едно нещо тежко се строполи. Цялата къща се разтресе. Веднага след трясъка — шум от трошене, от чупене на стъкло. А няколко секунди след това — изведнъж отново бам, къщата пак се разтресе, някой затръшна външната врата под нас.

Саларко се беше изправил, имитирайки сцената.

— Ана се приближава до този прозорец тук, аз съм зад нея, а долу момчето бяга. Спира под лампата, ей там, обръща се и Ана започва да отваря прозореца, за да… за да му се разкрещи, мисля, но тогава Карла започва пак да плаче. Madre de Dios13! — Саларко сякаш отново преживяваше всичко, обърна се към Харди и се хвана за главата. — Няма ли край това?

— А после?

— После… Спомням си, аз… Не мога да спя, бебето ми плаче вече от десет часа. Хукнах надолу. Отивам да им вдигна скандал, но когато стигам входната врата, удрям по нея с юмрук, а тя… се отваря. — Ръцете му увиснаха край тялото. — И тогава ги виждам.

— Муни и момичето?

— Si. На пода, много кръв около тях. Влизам. Момичето е простреляно, мисля, че в гърдите, и е облегнато на задната стена. Там има голям лампион, който е съборен на пода, счупен, направо натрошен до нея, но свети лампата на тавана, а също и в cocina14 А сеньор Майк лежи по гръб с дупка на лицето. Никога няма да го забравя.

— Разбирам — отвърна Харди. — Съжалявам.

Саларко се върна до канапето и приседна на ръба.

Изглежда си спомни за бирата си и надигна бутилката, изпразни я и погледна Харди:

— Otros15?

Харди не беше доизпил първата си бира и не искаше друга, но страхувайки се, че Саларко може да спре да приказва, отвърна:

— Gracia. Si16.

Когато се върна с две нови студени бири, той ги остави на масичката за кафе и започна без подканяне.

— Та значи там е телефонът и аз го вдигам и звъня на 911 и казвам какво виждам, къде съм. И докато говоря, забелязвам пистолета на малката масичка пред канапето. — Той се наведе напред и почука по дървото. — Същата като тази тук.

— И какво направихте после?

— После разбирам колко зле изглеждат нещата — аз в тази стая с пистолета. Мисля си, че момчето може би ще се върне. Ако ме види там, може да каже, че съм бил аз.

— Че сте били какво?

— Че аз съм убил тези хора.

— Защо ви е било нужно да го правите?

Саларко разпери ръце.

— Шумът. Веднъж вече бях слизал да се оплаквам. Може би следващия път съм взел пистолет за по-сигурно. А и жената на телефона, опитва се да узнае името ми, а по петите ми е la migra. Знам, че трябва да се махна. Не бива да съм там, когато дойде полицията. Затова се връщам тук и гледам през прозореца, докато момчето се връща, а после идва полицията.