Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
Анди Андерсън работеше на компютъра на бюрото в центъра на помещението.
— Разказвай, Анди — подкани го Дино.
— Този тип отишъл в ателие за химическо чистене в квартала Севънтис, на Трето авеню, а там управителят го познал по рисунката в „Таймс“ и ни се обади веднага.
Една от нашите коли беше в момента на половин пресечка от това място. Двамата патрулни го спипали, щом излязъл от ателието. Намерихме у него деветмилиметров автоматичен пистолет и голям сгъваем нож, така че можем да го задържим колкото си искаме за незаконно носене на оръжие.
— Къде е сега?
— Успокоява си нервите в килията.
— Подгответе първа зала за разпити с видео и магнетофон — нареди Дино.
— Готова е.
— Някой прочете ли му правата?
— Патрулните са свършили тази работа.
— Добре, влез при него и му ги прочети още веднъж, предупреди го, че разпитът ще се записва.
— О, лейтенант… — колебливо започна Андерсън.
— Какво има?
— Тук може да имаме проблеми, откакто го хванахме, не е казал нито дума.
— Да не е ням?
— Не зная.
— Върви и направи, каквото ти казах.
— Дино — обади се Стоун, — първо да направим разпознаването.
— Ще доведа тук Мери Ан и ще го направим — отговори Дино.
— Не, трябва да го направим сега, преди да пристъпим към разпита. Това ще е важно за пред съда, нали и двамата сме очевидци на едно от убийствата.
— Правилно — съгласи се Дино, — благодаря ти, Стоун. Анди, заеми се с нещата, доведи други арестанти или хора, които ние със Стоун не познаваме. Всичко за пред съда трябва да е изрядно, не искам да допуснем и най-малката грешчица.
Андерсън се втурна да изпълнява заповедта.
— Така и трябваше да свърши тази история — каза Стоун, — някой просто да ни се обади и край.
— Няма да свърши, докато не заключим Мителдорфер в килията и не сме подготвили солидни доказателства против него — отвърна Дино.
Дино пръв от двамата мина пред редицата строени за разпознаване мъже и излезе през другата врата. Стоун го последва в малката стаичка, позна моментално мъжа и излезе да потърси Дино.
— Имаш ли някакви съмнения? — попита Дино.
— Никакви. Той е.
— Хайде да го погледнем още веднъж преди да го разпитаме.
Стоун последва Дино в стаичката, откъдето можеше да се следят разпитите. Двете помещения бяха разделени от бронирано стъкло, с огледална страна откъм залага за разпити. Там седеше Андерсън с един мъж, който показваше с жестове, че иска да пуши. Андерсън поклати бавно глава.
— Мери Ан беше съвършено права — каза доволен Дино, — откъснала му е ухото.
— Прилича забележително на младия Мителдорфер — вметна Стоун. — Сигурно му е роднина.
— Добре, аз влизам — тръгна към вратата Дино. — Ти наблюдавай оттук, не ми се ще да направя нещо, което да бъде атакувано от адвокатите.
— Държа и аз да го разпитам, Дино. Какво би могъл да възрази срещу това един адвокат?
Лейтенантът поразмисли.
— Съгласен, но няма да се обаждаш, освен ако не сметнеш, че съм забравил нещо. Остави ние с Андерсън да водим разпита.
— Добре — кимна Стоун и последва приятеля си в залата.
Седна на един стол отляво и зад мъжа, така че да не влиза в полезрението му. Дино се настани на масата от страната на Андерсън, точно срещу арестувания.
— Така — обърна се Дино към Андерсън. — Прочетохте ли правата на господина?
— Да.
— Известно ли му е, че разпитът се записва?
— Казах му, но не зная дали ме разбра.
Дино се обърна към мъжа:
— Чувате ли ме?
Мъжът кимна утвърдително.
— Разбирате ли английски?
Същият отговор с глава.
— Как се казвате?
Мъжът остана безучастен и неподвижен.
— Провери ли отпечатъците му? — обърна се към Дино Андерсън.
— Да, все още чакаме резултатите.
— Знаете — каза Дино на арестувания, — че по отпечатъците ще разберем кой сте.
Мъжът показа с жест, че иска нещо за писане.
Андерсън побутна през масата към него бележник и химикалка.
— Предпочитате да изписвате отговорите си ли? — попита Дино.
Мъжът кимна.
— Добре. Име и адрес?
Мъжът не помръдна.
— Ще ида да проверя за отпечатъците — надигна се Андерсън и излезе от залата.
Дино гледаше втренчено арестувания.
— Защо убихте всичките тези хора? — изрече рязко и неочаквано.
Мъжът започна да пише нещо, след което обърна бележника към Дино.
— Сметнали сте това за добре, така ли?
Последва енергично утвърдително кимане.
Андерсън се върна и седна на мястото си. На въпросителния поглед на Дино поклати отрицателно глава.
— Нищо?
Андерсън кимна.
Лейтенантът се обърна отново към заподозрения:
— Напишете имената на хората, които убихте.