Подозренията убиват

— Той какво ви пише за Мителдорфер?

— Не е чул и дума за него, откакто са го освободили, Според Шварц, Хърби отишъл при тях да си вземе довиждане и им казал да се оправят кой как може, защото повече няма и да чуят за него. Посъветвал ги да си намерят брокер.

— А Мителодорфер кого използваше като брокер?

— Не съм много сигурен дали изобщо се е свързвал е брокер. Мисля, че знаеше как да си върши работа сам, с компютър. Можеше да се оправя и без да излиза от затвора, но по-късно започна да работи извън панделата.

Когато излязох, той вече беше превел всичките ми средства в местната банка. Дори не зная как го е направил.

Вземаше 25 процента от печалбите ми за тази услуга.

— С кого друг беше в приятелски отношения в затвора? — зададе поредния въпрос Стоун.

— Приятелски? Не беше приятелски настроен към нито една жива душа. Нали ви казах, беше сноб. Е, беше учтив по своему, но хич не понасяше глупаците, включително Варковски. Беше дори сам в килия, единственото изключение в затвора.

Върнаха се в колата и Дино даде на шофьора следващия адрес.

— Добре, хайде сега да видим Алесио.

— Имам чувството, че няма да ни помогне повече от Дарси — каза Стоун. — Мителдорфер е прекалено умен, за да поддържа връзка с когото и да е от затвора. Все пак, мисля, че определението на Дарси, че е сноб, е попадение в десетката. Няма да се обвърже той с никакъв бивш пандизчия.

— Длъжни сме да опитаме — каза Дино.

Алесио се оказа възрастен мъж, Стоун го определи на около седемдесет години. Както им бяха казали съседите му, играеше шах в един център за възрастни хора.

Посрещна ги весел:

— Очаквах ви.

— Ами? Откъде-накъде? — парира го Дино.

— Знаех, че ще дойдете, щом видях във вестника снимката на Хърби. Никога няма да го намерите обаче.

— Защо смятате така?

— Защото не е глупак, затова. Според мен, само предполагам, иначе нямам представа, Хърби вече е с променена външност, а нищо чудно и да е напуснал страната.

— След като нямате никаква информация, защо смятате така? — попита Стоун.

Алесио сви рамене.

— Хърби е като добър шахматист. Винаги мисли с няколко хода напред. Знаете ли как се оправяше с надзирателите в затвора? Когато настояваше за нещо, но не му го разрешаваха, той вече беше готов с друго искане, и ако пак не ставаше работата, искаше нещо трето… докато не получеше своето. В крайна сметка, нали печелеше пари за тях.

— Търсят те от участъка — уведоми шофьорът на Дино, след като се върнаха в колата.

Лейтенантът вдигна слушалката.

— Къде? Кога? — Обърна се към Стоун: — Пипнахме го! — после пак в слушалката: — Никой, абсолютно никой да не разговаря с него, докато дойда. До двайсет минути съм там.

— Мителдорфер ли? — попита Стоун.

— Не, другият тип. Рисунката във вестника е свършила добра работа, някой се обадил от магазин за химическо чистене на Трето авеню — ухилен каза Дино. — Липсва част от едното му ухо.