Специалист от Сицилия

Тя стана със застинало лице, обърна се и засъблича роклята и комбинезона си с тромави, непохватни движения. Когато остана само по пликчета и сутиен, тя се присви плахо като плувец, който се готви да скочи в студено море. Оглеждайки тялото й с вещината на познавач, Спина реши, че то рядко е било излагано на показ. Ако някога са галели тези бедра, това е ставало на тъмно. Имаше нещо призрачно в кожата й, а когато я пое и разтвори бедрата й, тя се сгърчи. Какво, по дяволите, правят тези кубински богаташи, когато лягат с жена? — почуди се той. Пренасят се в миналото. Като преди един век.

След десет минути Спина беше пак при сеньората.

— Не искате ли да останете с нея?

— Не — отвърна той, — пък и едва ли някой друг освен маркиза би искал.

— Сеньор Спина, кажете, моля, какво има.

— Стаята вони — каза той. — Толкова вони на котки, че ми идеше да си запуша носа.

— Не мога да разбера — заоправдава се тя. — Всичко беше измито много грижливо.

— Някакъв гаден котарак се е разписал под всички мебели. Освен това вашата приятелка е дама, а дамите не подхождат за такова заведение. Тук е необходимо не само желание за работа, а и малко жар, дори да ви липсва.

— Сеньор Спина, ще повикам друга. Едно много мило момиче, много по-младо от Мария. Ще наредя да бъде тук след десет минути.

— Достатъчно — каза той. — За днес ми стига едно такова приключение. Не бих искал второ от този род.

— Тази е съвсем друга. Нещо, което никога няма да забравите. Още ли сте в „Севиля“? Ще ви я пратя там.

— Друг път, може би.

Ще трябва да я махна, помисли си той, няма да е зле да й кажа още сега. Обмисляше как най-деликатно да й каже това, когато сред хаоса от мебели нещо зашава около краката му и една огромна сива котка рипна в скута му. Той скочи на крака и изкрещя от погнуса. Котката за миг остана увиснала на ноктите си, сетне тупна на земята и Спина я запрати с ритник в другия край на стаята.

— Окей, сеньора — процеди той, прикривайки обзелия го бяс с ледена усмивка. — Струва ми се, това решава въпроса.

Тя разбра, че с нея е свършено, и към презрението, което вече изпитваше към него, сега се прибави и омраза. Понечи да го изпрати до вратата, но той я отблъсна и тя се свлече в стола си; видя как ръката му опипа крадешком тялото на Динора, докато малката прислужница му отваряше вратата. Именно при тази гледка в главата й се зароди план за отмъщение.

Мекият като мляко нощен въздух обля лицето на Спина. Мозаечната настилка беше осеяна със отъпкани угарки, наоколо се издигаха сякаш изваяни от слонова кост сгради и пъстрееха реклами за безалкохолни напитки и цигари. Успокоен, градът се готвеше за голямата схватка със сънищата, просяците стояха застинали като часовои на поста си, победената армия от продавачи на лотарийни билети се разотиваше под знамената на непродадените билети, а бездомниците вече спяха в напуснатите от ваксаджиите столове.

Като организатор Спина се беше научил да цени и да обича реда и тънко развития усет за време на изтънчената съвременна цивилизация. Хавана му предлагаше удоволствията си като кошница отбрани плодове. Бунтовниците бяха дошли с намерението да унищожат симетрията на този строй, но той вярваше, че нанесените от тях щети ще бъдат временни в крайна сметка те ще бъдат победени. Той трябва само да си опича ума, да се спотайва, да отстъпва кротко и с готовност пред властите и да избягна неприятностите. В края на краищата сладкият живот ще се върне, а когато това стане, Куба ще принадлежи не на онези, които проливаха кръвта си, за да си я възвърнат, а на синдикатите начело със самия него. За него кратковременното захлаждане не беше лошо — то вече прогони дребните гангстери, надошли тук от Флорида, и сега те бяха готови да продадат капиталовложенията си на хора от неговия калибър, които смятаха, че ще издържат до края.