Игра на часове

Докато му помагаше за пушката, манерката и раницата, Мишел огледа трескавата дейност наоколо.

— Прилича ми на голяма филмова продукция.

— Да, само че без хонорарите.

— Някои момчета никога не порастват — поклати глава Бейли и се усмихна. — Само играчките стават по-големи и по-сложни.

— Тук ли е Доротея? — попита Мишел.

Еди сви рамене.

— Добрата ми съпруга по-скоро ще се съгласи да я оскубят косъм по косъм, отколкото да дойде и да ме гледа как си играя на войник. — Раздаде се звук на тръба. — Добре, лагерите са отворени. Ще започнат с кратка лекция за сражението и епохата, пехотни полеви учения, музика, а след това кавалерийска демонстрация.

— Ти каза, че яздиш. Къде ти е конят?

Еди посочи висок, строен и пъргав на вид жребец, вързан за ремарке до неговия пикап.

— Ето го моя Джонас. Сали се грижи добре за него, но му е време да влезе в действие.

Тръгнаха към армейските лагери. Мишел гледаше с възхищение как Еди участва в пехотните упражнения, после показа с Джонас някои много сложни маневри по време на кавалерийската демонстрация. Преди да започне артилерийският преграден огън, зрителите бяха помолени да напуснат лагера. При първия залп Мишел закри ушите си с длани.

После бе обявен първият ден на битката.

Еди им посочи мястото, където да го видят „как загива славно“. Посочи и болничните палатки.

— Хотдог и студена бира. Такова нещо не е виждал нито един боец от Гражданската война.

— Чух, че заснемат инсценировката — каза Мишел.

— Вярно. Често го правят. За идните поколения — добави иронично Еди.

— Предполагам, че всички пушки и оръжия са с халосни заряди — каза Мишел.

— При мен е така. И от сърце се надявам всички други да спазват същото правило. — Еди се усмихна. — Не се бой, тук сме все професионалисти. Няма да хвърчат куршуми от мускети. — Той стана и намести снаряжението си. — Понякога не знам как изобщо са вървели онези момчета с всичкия този багаж, камо ли да се сражават. До скоро. Пожелай ми успех.

— Успех — подвикна Мишел, докато той се отдалечаваше.