Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Доколкото чух, той ти предложил работа след спасяването на Еди.
Бейли сякаш се изненада, че тя знае.
— Да, предложи ми, но не проявих интерес.
— Ще разрешиш ли да попитам защо?
— Не е кой знае каква тайна. Просто ми харесваше да бъда агент от ФБР. Все още бях сравнително нов и исках да направя кариера.
— Как се справи със случая?
— Попаднах на улика и я проследих докрай. По онова време Еди учеше в колеж. Поразрових се и открих, че в същото общежитие живее един младеж с криминална присъда.
— Защо Еди не си живееше у дома? Във Вирджинския университет ли учеше?
— Не, посещаваше Вирджинския технологичен институт в Блексбърг, на няколко часа път оттук. Както и да е, излезе, че онзи тип разбрал кой е Еди или по-точно кои са родителите му. Една вечер Еди се прибрал късно и преди да разбере какво става, вече бил вързан в една колиба насред пущинака.
— Как научи за колибата?
— Онзи я използвал и друг път, когато ходел на лов. Не казвам, че той ръководеше всичко, но беше опасен. Родителите платиха откупа; ние обаче наблюдавахме, когато дойдоха да приберат парите.
— Чакай малко, мислех, че семейството не е платило.
— Не, платиха, но си получиха парите обратно… или поне по-голямата част.
— Нещо не те разбирам.
— При отвличанията най-рисковано за престъпника е вземането на парите. Днес това може да се извърши чрез електронни преводи, компютърни трикове и тъй нататък, но пак е опасно. Преди двайсет години беше далеч по-трудно. Но онзи си мислеше, че е открил безпогрешния начин. Искаше парите да бъдат предадени в събота насред претъпкан с хора търговски център. Сигурно добре беше проучил терена, защото знаеше къде е задният изход. Щом взе чантата, моментално изчезна сред тълпата.
— Как го хванахте тогава?
— Бяхме скрили в чантата два предавателя. Но предполагахме, че той ще се сети и ще я изхвърли, затова сложихме миниатюрни предаватели и в бандеролите на пачките. Той наистина се отърва от чантата. Но въпреки това успяхме да го проследим до колибата.
— Не беше ли риск, че не го задържахте на място?
— Най-големият риск беше да не открием Еди. По престъпното минало на онзи тип личеше, че е самотник. Ако Еди беше жив — а в това не можехме да сме сигурни, — престъпникът можеше да го пусне, но по-скоро щеше да го убие.
— И тогава стана престрелката?
— Похитителят вероятно ни забеляза, защото откри огън, а ние отвърнахме на стрелбата. Имахме снайперист и той го улучи право в главата.
— Казваш, че сте прибрали по-голямата част от парите?
Бейли се разсмя.
— След като ни забеляза и откри огън, онзи идиот изгори в печката на колибата около петстотин хиляди от петте милиона. Сигурно беше решил да не го заловим заедно с парите.
— Голям късмет, че не сте улучили Еди — каза Мишел.
Агентът я погледна строго.
— Лесно е да поучаваш със задна дата.
— Не се и опитвам, уверявам те. И аз съм попадала в подобна ситуация. Не е лесно. Важното е, че сте спасили Еди.
— И аз го виждам така. — Бейли посочи напред. — Ето и него самия от плът и кръв.
Отклониха се от магистралата и спряха на просторен паркинг, претъпкан с камиони, ремаркета за коне, каравани и туристически автобуси. От едната страна бяха разпънати множество палатки. Мишел помаха на Еди, който усърдно подреждаше екипировката си. Слязоха от колата и се приближиха до него.
— И тъй, какъв ще си този път? — попита Бейли.
Еди се усмихна широко.
— Понеже съм разностранно надарен, имам няколко роли. Първо, майор от Петдесет и втори полк на Вирджинската дивизия под командването на генерал Джон Пеграм. След това скачам на седлото като боец от Трийсет и шести вирджински кавалерийски батальон в бригадата на Джонсън от дивизията на генерал Ломакс. Всъщност участвам в много групи; винаги са потребни хора. Събирал съм южняшки армии в Тенеси, Кентъки, Алабама и дори Тексас. Бил съм артилерист, кавалерист, пехотинец, веднъж дори летях с разузнавателен балон. Не споменавайте пред майка ми, но в последния случай бях със северняшка униформа.
— Както виждам, много си се увлякъл — каза Мишел.
— О, представлението е невероятно. Има ръководства как да се организира подобно събитие, включително примерни бюджети, маркетингови планове, логистика, намиране на спонсори и тъй нататък.