Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— За какви лекарства става дума?
— Предимно обезболяващи, но много силни. Взети в голяма доза или по неправилен начин, могат да разтърсят целия организъм, понякога с риск за живота.
— И ти я видя да си тръгва?
— Мисля, че беше тя, но не съм сто процента уверена. Ако наистина съм я видяла, караше открит спортен мерцедес-бенц — нали знаеш, от стария модел. Не видях номера, а за цвета не съм сигурна, но беше тъмен, може би зелен или тъмносин. В такъв случай едва ли е от танцьорките. Иначе просто щеше да си остане в клуба.
— Би трябвало да можем да открием колата.
— А с Кайл какво да правя?
— Според мен това е работа за полицията. Видяла си всичко с очите си, имаш и доказателства.
— Смяташ ли, че трябва да поговоря открито с него?
— Не! Не се знае как може да постъпи. Утре ще се посъветвам с Тод. Но ти препоръчвам още отсега да си търсиш нов асистент.
Тя бавно кимна.
— Сигурно трябваше да очаквам нещо подобно. Кайл не се и криеше много. Онзи ден го хванах на компютъра в канцеларията и той ми разправи някаква тъпа история за купуване на консумативи. Вероятно е подправял списъка с лекарствата едва ли не под носа ми.
— Очевидно умее да лъже и макар че изглежда кротък, точно от такива трябва да се пазиш. Утре сутрин ще се заема с въпроса.
Силвия се усмихна.
— Приятно е поне веднъж и за мен да се погрижи някой.
Той отвърна на усмивката и се огледа.
— Тук имат превъзходна винарска изба. Ще разрешиш ли да поръчам нещо по-особено?
— Както вече казах, приятно е да се грижат за мен.
— Ако не ме лъже паметта, имат „Шато Дюкрю — Бокайу“ от 1982 година.
— „Дюкрю — Бокайу“? Малко съм зле с френския.
— Означава „хубави камъчета“ — поясни той, като я гледаше в очите. — Струва ми се подходящо.
Следващите два часа минаха много бързо, а разговорът се прехвърли от Кайл към по-лични теми.
— С Джордж редовно идвахме тук да празнуваме годишнината от сватбата — каза Силвия и се загледа през прозореца към увисналата в небето пълна луна.
— Хубаво място за празненство — отбеляза Кинг. — И аз доведох Мишел тук, когато открихме кантората.
— Лежах в болницата и бях толкова замаяна от лекарства, че узнах за смъртта му едва след два дни.
— За какво беше в болницата?
— Разкъсан дивертикул на дебелото черво. Джордж пое операцията. След като той се включи, работата стана малко по-сложна, реагирах зле на упойката и кръвното ми падна. Всъщност не е тема за маса, извинявай.
— Навярно е голямо натоварване за един лекар да оперира съпругата си.
— Тия операции бяха неговата стихия. Мисля, че той инстинктивно очакваше да е малко по-сложно, отколкото показваха изследванията, и излезе прав. Джордж беше най-добрият хирург в областта, дори сред най-добрите в национален мащаб. Не можех да се надявам на по-добър лекар.
Тя млъкна и попи сълзите си със салфетката.
Кинг се пресегна и стисна ръката й.
— Знам, че всичко това е било много мъчително за теб, Силвия. Искрено съжалявам, че е трябвало да го преживееш.
Тя въздъхна дълбоко и избърса очи.
— Все си мислех, че с времето ще го преодолея. Непрекъснато си повтарях, че такъв е животът. Всъщност казвам си го и всеки път, когато започвам аутопсия на убит човек. Смъртта, понякога дори незаслужената, жестока смърт, е част от живота. Не знам как бих изпълнявала задълженията си без тази мисъл.
Кинг вдигна чашата си към нея.
— Задължения, които изпълняваш извънредно добре.
— Благодаря. Приятно е, че някой оценява труда ми.
Тя го изгледа плахо.
— Какво? — попита той.
— Просто се чудех защо престанахме да се срещаме.
— И аз почвам да си задавам този въпрос.
Тя леко докосна ръката му.
— Може би трябва да поработим по въпроса.
— Може би — съгласи се Кинг.
55
Кайл кипеше от ярост. Беше пристигнал в мотела точно навреме, но когато почука, никой не му отговори. Изчака навън още трийсет минути да види дали жената ще дойде. Напразно. Тогава реши да почука отново. Може да беше заспала. Натисна дръжката на вратата. Заключено! Огледа се. Освен неговата на паркинга имаше само още две коли, при това далеч от тази част на мотела. Докато се качваше в джипа, наблизо спря нова кола. Кайл видя как отвътре излязоха едър, шишкав мъж и дребничка жена с къса поличка, която едва се крепеше на фантастично високи токчета. Без да го поглеждат, двамата се отправиха към една от стаите. Е, поне на някого щеше да му се отвори парашутът тази вечер. Кайл подкара обратно.