Игра на часове

Мишел леко се смути, но Еди каза:

— Обещавам да бъда съвършен джентълмен. И не забравяй, Джонас е във фургона да бди над нас.

Посветиха следващите два часа на танци, ядене и пиене.

Накрая Еди седна задъхан, докато Мишел изглеждаше почти съвсем свежа.

— Добре, момиче, не може да ти се отрече, че си издръжлива.

— Е, днес не съм водила битка.

— Грохнал съм и умирам от болки в гърба. Днешната езда и схватките ми дойдоха в повечко. Готова ли си да сложим край на деня?

— Напълно.

Преди да си тръгнат, Еди й направи снимка с балната рокля.

— Едва ли някога ще те видя отново в такива дрехи — обясни той, — тъй че поне да имам доказателство.

Преди да потеглят, тя отново се преоблече. По пътя разговаряха, отначало за битката и инсценировките като цяло, после за миналото и роднините на Мишел.

— Много братя, а? — подхвърли Еди.

— Дори прекалено много понякога. Аз бях най-малката и макар че никога не би го признал, баща ми умира за мен. Той и всичките ми братя са полицаи. Когато реших да навляза и аз в професията, не остана много доволен. Още не го е преглътнал.

— И аз имах брат — тихо сподели Еди. — Казваше се Боби. Бяхме близнаци.

— Знам, чух. Съжалявам.

— Беше страхотно момче. Наистина. Мил, готов да направи всичко за теб, само дето не беше съвсем наред с главата. Обичах го. Много го обичах и ужасно ми липсва.

— Сигурна съм, че е било жесток удар за цялото семейство.

— Да, навярно — промърмори той.

— А както усещам, със Савана нямате много общо.

— Тя е добро момиче. Много е умна, но някак объркана. По дяволите, не мога да я упреквам. Погледни мен.

— Мисля, че ти си се справил много добре.

Той се озърна към нея.

— Голям комплимент от страна на една олимпийска шампионка, бивша сътрудничка на тайните служби и днешна майсторка на детективския занаят. Харесва ли ти да работиш с Шон?

— Той е страхотен. Не бих могла да мечтая за по-добър партньор и наставник.

— Умен мъж. Но да си го кажем направо — и той има късмет, че е попаднал на теб.

Явно смутена, Мишел се загледа настрани през стъклото.

— Не те лаская, Мишел. Двамата работите добре заедно. Приятно е да бъдеш в такъв екип. Аз май малко завиждам.

Тя го погледна.

— Ако не си щастлив, можеш да промениш това, Еди.

— В някои отношения не съм щастлив — каза той. — Но не смятам, че имам смелостта да предприема истинска промяна. Не е само до Доротея. Тя си има свой път, аз също. Много бракове са такива и мога да понеса това. Но трябва да мисля и за майка си. Да речем, че се махна оттук. Какво ще стане с нея?

— Тя изглежда напълно способна да се грижи за себе си.

— Може и да се изненадаш, ако откриеш доколко грешиш. Особено сега, когато всички я сочат с пръст.