Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
— Когато последвах Реми и Лулу до гроба на Джуниър, видях там още една опечалена душа — каза Кинг. — Голяма изненада.
— Кой беше? — възкликнаха едновременно двамата.
— Сали Уейнрайт.
— Онази от конюшнята? — озадачи се Хари.
Мишел щракна с пръсти.
— Шон, помниш ли онзи ден, когато за пръв път разговаряхме със Сали? Ти я попита дали познава Джуниър. Тя каза, че го е виждала, но изглеждаше нервна и разтревожена.
— Точно така — кимна Кинг.
— Значи отива да отдаде последна почит на човек, когото само е виждала? — промърмори Хари.
— Ще трябва пак да си поговоря с мис Сали — каза Кинг.
Хари им кимна да седнат на канапето срещу камината, а самият той застана пред тях.
— И тъй, изглежда съвсем ясно, че Джуниър е натопен от човек с познания за методите на разследване.
— В такъв случай какво ще предприемем? — попита Мишел.
Без да отговаря на въпроса й, Хари погледна старинния си джобен часовник, закачен на златна верижка.
— Хубава вещ, Хари — каза Мишел.
— Принадлежал е на прадядо ми. Тъй като нямам син, пазя го за най-големия си племенник. — Адвокатът с обич плъзна пръсти по тежката антика. — В днешния забързан свят е утеха да знаеш, че все още можеш да провериш часа точно както преди сто години. — Той щракна капачето, рязко вдигна очи към тях и се върна към въпроса на Мишел. — Добре. Всички долу трябва да са пийнали по една — две чашки. Затова предлагам да се присъединим към опиянените маси, да наблюдаваме и да слушаме. Не е изключено точно в този момент убиецът да се намира в къщата. Ако не друго, може да се сдобием със сведения, които да сложат край на бъдещите убийства.
Прекратиха разговора и слязоха на долния етаж.
51
Долу ги чакаха няколко странни групички събеседници. На остъклената задна веранда видяха Савана с двете по-малки деца на Оксли. Тя явно ги бе увлякла в някаква игра, която се състоеше в подръпване на ухото и пантомима. По-голямата дъщеря на Оксли стоеше навъсена в ъгъла и наблюдаваше.
— Гатанки — определи Мишел. — Не подозирах, че Савана е способна да забавлява малки деца.
— Мисля, че в някои отношения тя е далеч по-млада, отколкото смятат хората — каза Кинг.
Чип Бейли и Доротея разговаряха тихичко в отсрещния ъгъл на хола. Наблизо Еди изглеждаше увлечен в разговор с Тод Уилямс, който не бе присъствал на погребението, но очевидно не искаше да изпусне и почерпката.
В това време Реми и Лулу слязоха по стълбището, хванати за ръце. Всички погледи се извърнаха към тях.
— Защо ли се сещам за Лий и Грант пред Апоматокс? — прошепна Хари.
Чип Бейли веднага изостави Доротея и тръгна към стълбището да посрещне Реми. Мейсън, който обслужваше гостите, побърза да го последва.
— Едва погребаха бившия господар на дома, а хищниците вече се събират — отбеляза Хари.
— И Чип Бейли ли? — изненада се Мишел. — Не бих го допуснала. Според Еди майка му не го харесвала.
— Да станеш съпруг на невероятно богата жена е сериозен успех — сухо подметна Кинг. — Струва си поне да опиташ да промениш мнението й.
Реми обаче явно имаше друго наум. Тя стремително мина покрай двамата и се насочи към групичката на Кинг. Когато ги наближи, кимна на Хари.
— Знам, че с Лулу се познавате, Хари, тъй че ще си спестя представянето.
При тези думи Кинг сякаш зърна весели искрици в очите й.
— Радвам се, че ти също я опозна, Реми — отвърна Хари. — И то, струва ми се, в най-добра светлина.
— Да кажем просто, че се оказахме сродни души. — Реми погледна Лулу и стисна ръката й. — Бях глупава, заслепена и непочтена и заразих Лулу със същото. — Тя погледна спътничката си право в очите. — Не можем да върнем съпрузите си, но обещавам, че докато ме има, ти и хубавите ти деца няма да останете в нищета.
— Благодаря, мисис Батъл, наистина съм ви благодарна.
Сега Лулу изглеждаше напълно възстановена от нервната криза.
— Знам това. И, моля те, нека си говорим на „ти“. — Тя се обърна към Кинг и Мишел. — Надявам се, че напредвате с разследването.
— Всеки ден — отвърна Кинг.
Реми го изгледа с любопитство, но премълча.
— Бихме искали по някое време да поговорим с теб — каза Кинг.
— Да, Еди ми спомена. Е, няма да избягам.