Игра на часове

Присила я погледна плахо.

— Сигурно не помниш, но аз те обслужвах, когато посещаваше курорта „Грийнбрайър“ в Западна Вирджиния.

— Напротив, Присила, помня те много добре.

Присила застина.

— Сериозно? Е, още веднъж ти благодаря.

Сетне тя изчезна също тъй скоростно, както се бе появила.

Приближиха се Еди и Бейли.

— Погребалната служба беше чудесна, Реми — каза Бейли.

— Отец Кели си върши добре работата — отговори тя. — А и разполагаше с добър материал. Боби беше човек с изключителен живот.

— В събота отивам да видя едно от представленията на Еди — каза Бейли.

— Какво ще разигравате? — попита Мишел.

— Битката при Сидър Крийк близо до Мидълтън — отговори Еди. — Армията на Фил Шеридан от Шенандоа Вали срещу войската на Конфедерацията, водена от Джубал Ърли. Обикновено я провеждаме през октомври, но тази година преместиха датата.

Той наведе очи, после погледна Мишел. Сякаш се канеше да каже още нещо, но премълча.

— Джубал не беше ли единственият генерал от Конфедерацията, който не е капитулирал официално? — обади се Хари.

— Точно така — потвърди Еди. — Накрая станал съдия в Роки Маунт, Вирджиния.

— Е, поне е избрал почтена професия след войната — каза Хари.

— Мисля, че в бъдеще двамата с Еди ще се срещаме много по-често — каза Бейли.

Кинг си помисли, че намекът е очебиен.

— Ще чакам с нетърпение — отвърна Еди. Изглеждаше искрен.

Бива си те да лъжеш, Еди, помисли си Кинг.

Реми посегна и докосна ръката на сина си.

— Как се чувстваш?

— Просто се надявам на по-добри времена, мамо.

— Може би двамата с Доротея трябва да заминете някъде, просто да се махнете оттук.

— Да, може и да го направим — отвърна Еди без ни най-малък признак на интерес.

Кинг забеляза, че децата на Оксли бяха влезли вътре, когато видяха майка си. Лулу отиде при тях, а Кинг се извини, отскочи до бара за две чаши вино и тръгна към задната веранда да поговори със Савана, докато е сама.

Младата жена седеше на дивана и гледаше огъня, който пламтеше в камината в другия край.

— Дълъг ден беше за теб, Савана — тихо каза Кинг.

Тя трепна, вдигна глава и се усмихна, като видя кой е. Той й подаде едната чаша и седна до нея.

— Чаша „Шато Палмър“ се отразява чудодейно на настроението. Това е отлично френско вино.

— „Палмър“ не ми звучи по френски — каза тя, гледайки чашата си, сякаш виждаше вътре някакви изображения.

— Той е бил английски генерал под командването на Уелингтън, който влязъл в Бордо със своята армия през 1814 година и се заселил там. Закупил имот, който след време станал известен с името Шато Палмър, и почнал да произвежда вино, като по този начин доказал, че не само перото, но и гроздето е по-силно от меча.

— Не разбирам много от вина — каза тя. — Обикновено предпочитам бърбън и кока — кола.