Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Може би вече бе мъртъв, Джак не можеше да прецени, но чак две секунди след ужасния удар хватката на Рапирата около гредата се отпусна и той падна, обърнал невиждащите си очи към Джак.
Джак гледаше как тялото на брат му пропада в шахтата и водата го повлича към ревящите турбини.
Чу се кратко стържене — турбините сдъвкаха тялото на Рапирата, след което подновиха нормалното си бучене. Джак — увиснал под решетката, изтощен, окървавен и мокър до кости — погледна нагоре и видя Месоядния да се взира в кладенеца. И макар да не можеше да го чуе, виждаше, че кучият син ръкопляска.
— Татко! — Лили се хвърли в обятията на Джак веднага щом той влезе в обсерваторията.
Той я прегърна силно.
Щастието му обаче бе краткотрайно. По време на двубоя му с Рапирата в кулата хората на Месоядния не бяха стояли със скръстени ръце.
Алби и Лоуис вече бяха напълно потопени във формалдехид и сега се носеха в зелената мъгла с опулени от ужас очи. Шейх Анзар ал Абас също бе напълно потопен в гробницата си, както и магьосникът на неета — робата му се рееше в течността.
Астро и Зоуи също бяха в резервоарите си.
Астро бе клюмнал в своя, напълно потопен. Раните бяха изсмукали енергията му.
Зоуи стоеше разпъната в резервоара, който се пълнеше със зеления разтвор — в момента нивото бе до половината и продължаваше да се покачва. Когато видя Джак да влиза, тя се опита да му извика, но устата и носът й бяха покрити от плътно прилепващата дихателна маска.
Щом видя Джак, Вълка пребледня.
— Зная! — възкликна Месоядния. — Неочаквано, нали? Аз също си мислех, че якият ще победи! Но двубоят бе спечелен честно от този Уест. Другото ти момче бе превърнато на пихтия от турбините. — Месоядния кимна на хората си. — Загробете Уест Стария.
И Джак загледа как вкарват Вълка в резервоара и как той започва да се пълни със зелената консервираща течност.
Помисли си, че може би Вълка заслужава точно това след всичко, което беше направил — да прекара остатъка от живота си в състояние на пълно безсилие.
Лешояда и Ятагана също гледаха мълчаливо. Зелената течност в резервоара на Зоуи вече се плискаше около гърлото й. Джак я погледна в очите и й извика:
— Дръж се, Зоуи. Ще се върна и ще те измъкна оттам. Обещавам.
Месоядния го изгледа косо.
После отиде до резервоара на Зоуи и се обърна към нея.
— Какви геройски думи само. Врича се да се върне и да те измъкне. Само ако знаеше за твоето предателство спрямо него, госпожице Кисан, преди две години в Дъблин…
Очите на Зоуи сякаш се издуха и се стрелнаха към Джак.
Джак се намръщи. Не разбираше.
Лили местеше поглед от Зоуи към Джак и към Месоядния, също объркана.
Месоядния се обърна към Джак и присви очи.
— Съжалявам, младежо. През годините любовта ти към нея се засилваше. Но през месеците след мисията ти за поставянето на Пирамидиона, докато се беше върнала в Дъблин, твоята любима те предаде и отдаде тялото си на друг.
Лицето на Джак пламна.
Той погледна рязко към Зоуи…
… и видя как тя затваря очи и свежда глава.
„Значи е истина.“
Джак беше смаян. Зоуи с друг мъж. Не можеше да го повярва. Тя не би… не би могла…
И тогава дойде другата мисъл — „С кого?“.
Месоядния умираше от удоволствие.
— Още ли смяташ да се втурнеш да я спасяваш, Уест-младши?
Отначало Джак не отговори. После се обърна към руснака.
— Ще се върна за всички мои хора, след като ти свърша мръсната работа и ти предам последния Стълб. И когато се върна, смятам да ти изтръгна сърцето през гърлото.
Месоядния отново се усмихна.
— Най-сетне да го видим — неподправения гняв на прочутия с благородството си Ловец. Усещането не е ли чудесно, млади Уест? Ще очаквам с нетърпение завръщането ти.
След тридесет минути Джак, Лили и Скай Монстър стояха на летището, на километър от язовирната стена, приведени срещу силния вятър. „Халикарнас“, докаран тук от Владивосток от хората на Месоядния, стоеше гордо на пистата. На двайсет метра от тях голям двумоторен руски вертолет палеше двигателите си.