Петимата велики воини
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петимата велики воини». Краткое содержание книги:
Помисли си, че няма да е толкова зле, ако пропадне през някоя от дупките — нали все пак ще се озове във водата…
— Пуснете турбините! — извика Месоядния.
Миг по-късно от шахтата под Джак се разнесе оглушителен механичен рев — сякаш някъде долу бяха включили самолетен двигател.
„Това вече е лошо“, помисли Джак. Сега ако той или Рапирата паднеха през решетката, турбините щяха да ги всмучат и да ги накълцат на милион парченца.
— Пуснете водата! — извика Месоядния през шума и моментално две невероятно силни струи се изсипаха върху ситото от двата срещуположни отвора. Водата заблъска яростно Джак и Рапирата, измокри ги до кости и едва не ги събори.
Трудно запазване на равновесие. Оглушителен рев на турбини под теб. Шибащи струи вода отгоре. Това бе същинска адска арена и Месоядния го знаеше.
Усмихна се доволно.
— И тъй, господа. Въдете така добри и се бийте.
Неочакваната струя разпенена вода за момент бе скрила Рапирата от погледа на Джак, поради което брат му го изненада — втурна се срещу него от мъглата, размахал юмруци.
Джак се сниши и избегна първия удар на косъм. Отстъпи заднешком през хоризонталната струя, кракът му пропадна между гредите и за момент той изгуби равновесие.
Спомни си Рапирата при Върха в Япония, в Залата на Орочи, където бе убил последния японски войник със свирепа двойна комбинация — първият удар те зашеметява, а вторият те убива.
„Не му позволявай да нанесе силен първи удар — изкрещя умът на Джак. — Зашемети ли те, с теб е свършено.“
След като бе спечелил инициативата в двубоя, Рапирата не я изпусна: преследваше Джак по решетката — и се движеше сигурно, докато Джак се подхлъзваше и отстъпваше назад по мокрите греди.
И тогава мощната струя вода отново препъна Джак, той залитна, а Рапирата се втурна към него и стовари два бързи удара в лицето му. Джак рухна върху мрежата.
Ударите бяха силни, но не от зашеметяващите и Джак успя да се претърколи точно когато Рапирата се опита да забие крак в гръбнака му. Кракът му не улучи и пропадна в дупката, което позволи на Джак да скочи, да го сграбчи за яката и да натика лицето му в струята вода.
Рапирата обаче успя да се освободи и с бърза серия удари с лакът улучи Джак в лицето, след което — бам! — стовари съсипващ удар в носа му и го счупи; изведнъж светът пред Джак се размаза и той моментално разбра, че Рапирата му е нанесъл един от зашеметяващите си удари.
Олюля се, като си заповядваше да се раздвижи, да замахне с юмрук, да побегне, да направи каквото и да било. Но не можеше. Мозъкът му работеше бавно, виждаше всичко замъглено.
Видя само, че Рапирата се извисява над него, приближава се, вдигнал десния си юмрук и готов да нанесе убийствения си удар, и тогава…
… Джак пропадна надолу и убийственият удар на Рапирата изсвистя над главата му.
Неспособен да се движи бързо или да блокира, Джак бе направил единственото, което можеше да измисли, за да избегне смъртния удар — беше отстъпил от стоманените греди и се бе оставил да падне през шейсетсантиметровия процеп между тях.
Докато падаше, се закачи с десния си лакът за една от гредите и това спря внезапно и болезнено полета му.
Умът му обаче вече работеше и докато висеше от пода на ситото, Джак удари левия глезен на Рапирата, заудря, изби крака му от хлъзгавата греда и изведнъж Рапирата също падна тромаво през подобния на решетка под и увисна до Джак.
Ревът на турбините бе оглушителен. Струите вода от отворите ги шибаха жестоко.
— Винаги съм бил по-добър от теб! — извика Рапирата на Джак. — Винаги съм бил верен на баща ни! И въпреки това той мисли, че ти си по-добрият!
Увиснал на една ръка, Рапирата нанесе свиреп удар, който разлюля Джак на несигурната му позиция. Лакътят му се изхлузи от гредата и Джак увисна само на пръсти, с протегнати нагоре ръце и окървавено лице, изцяло на милостта на Рапирата.
— Сбогом, „братко“! — изкрещя Рапирата и замахна с огромния си юмрук за удар, който щеше да откъсне Джак от опората му и да го запрати надолу в кладенеца и в очакващите го някъде в мрака турбини.
— Да, сбогом… — отвърна Джак.
Рапирата изрева от ярост и замахна…
Точно когато Джак дръпна нещо до пръстите си…
Най-неочаквано малката, но тежка стоманена врата в пода на улавящата решетка полетя надолу на пантите си право в лицето на Рапирата и се заби в него с неимоверна сила. Ръбът на вратата го улучи право в носа, който не само се счупи, а направо експлодира… и за един гротесков момент лицето на Рапирата бе напълно омазано в собствената му кръв, очите му се изцъклиха смаяно в може би последния момент на съзнание в живота му.