Невинните [calibre 1.48.0]

Настъпи време за действие. Без да си прави труда да дава обяснения, Роби пришпори Джули да си събере нещата в раницата и я качи в колата. Подкара по оживените улици и от време на време се обръщаше да я погледне.

— Какво ме зяпаш? — реагира по някое време тя.

Защо ли наистина я зяпам, повтори мислено той. Макар и неприятен, отговорът на този въпрос беше лесен.

Защото от дълго време насам трябва да се грижа за друг човек и това ме вади от равновесие.

Телефонът му звънна.

— Трябва да дойдеш тук, Роби — прозвуча гласът на Ванс.

— Какво става?

— Свидетелката Мишел Коен е видяла мъж и младо момиче да слизат от автобуса непосредствено преди експлозията. Пистолетът на мъжа отхвръкнал под някаква кола. Това е същото оръжие, което свързахме с убийството на Уинд. Този път няма никакво съмнение. Аз бях права.

— Къде е била през цялото това време? — попита Роби. — И защо се появява чак сега?

— Омъжена е. Излизала от някакъв хотел наблизо след среща с мъж, който не е съпругът ѝ.

— Ясно — бавно отвърна Роби.

— В момента един от нашите технически сътрудници съставя дигитални портрети на мъжа и момичето, базиращи се на нейните описания. След малко ще бъдат готови.

— Видяла ли е накъде отиват?

— За известно време били зашеметени, а след това изчезнали в някаква уличка.

— А твоята свидетелка просто се прибрала у дома, при любимия си съпруг?

— Била е уплашена и объркана. Доста по-късно осъзнала какво се е случило и решила да даде показания.

— Какво знаем за нея?

— Има ли някакво значение?

— Трябва да сме сигурни, че казва истината.

— А защо ще лъже за такова нещо?

— Не знам, но хората лъжат непрекъснато.

— Просто ела тук. Искам да чуеш историята ѝ. Може би ще ѝ зададеш въпроси, които съм пропуснала.

— Ще дойда, когато мога.

— Роби!

Но Роби вече беше прекъснал връзката. Телефонът започна да звъни в джоба му, но той не му обърна внимание. Знаеше, че е Ванс, но нямаше какво повече да ѝ каже.

— Проблеми? — погледна го Джули.

— Не един и два.

— Непреодолими?

— Ще видим.

— А това какво е? — попита момичето и вдигна папката, която лежеше между седалките.

— Не ти трябва да знаеш.

— Защо, секретно ли е?

— Не точно. Рапорт от аутопсията на един човек.

— Какъв човек?

Роби ядосано я стрелна с очи.

— Много си любопитна!

— Има ли връзка с това, което се случи на родителите ми?

— Съмнявам се.

— Но не си сигурен, така ли?

— В момента не съм сигурен в нищо.

Тя разтвори папката и се втренчи в снимките.

— Ужас!

— А ти какво очакваше? Човекът е мъртъв.

Ръцете ѝ започнаха да треперят. Роби забеляза това и намали скоростта.

— Само не повръщай в колата ми! — предупреди я той. — Сега ще отбия.

— Не е от това, Уил.

— А от какво?

Тя измъкна една снимка от папката — близкия кадър на дясната ръка на Рик Уинд.

Той понечи да обясни за татуировката, но Джули го изпревари.

— Спартански воин в защитна бойна поза — обяви с треперещ глас тя.