Невинните [calibre 1.48.0]

— А автобусът?

— В бележката пишеше и за него. Мама ме предупреждаваше, че ако не ги заваря у дома, трябва да отида на автогарата и да взема автобус сто и дванайсет за Ню Йорк. На следващата сутрин щели да ме чакат на автогара «Порт Оторити». В плика имаше и пари.

— Почеркът на майка ти ли беше?

— Бележката беше напечатана.

— Изпращала ли ти е напечатани бележки и преди?

— Понякога. Използваше компютъра в закусвалнята. Там имат и принтер.

— А защо не е идвала в училището, за да си поговорите очи в очи?

— Когато съм в приемно семейство, това ѝ е забранено. Но все пак можеше да ми оставя по някоя и друга бележка в канцеларията.

Роби се облегна на стола си.

— Мислиш, че тази бележка не е била написана от мама? — попита Джули.

— Твърде вероятно е — кимна той.

— Но на кого му е притрябвало да ми пише бележки, а на всичкото отгоре да ми изпраща и пари?

— На онзи, който е искал да се качиш в този автобус. Не е ли подозрително съвпадението, че човекът, който е бил с родителите ти в къщата, започва да стреля точно когато ти се появяваш там? Помисли, Джули. Нима убиецът би ти позволил да избягаш?

— Искаш да кажеш, че всичко е било постановка, така ли? Пуснали са ме да избягам, за да хвана онзи автобус?

— Точно така. Ние с теб се чудехме къде са изчезнали родителите ти в промеждутъка от време между края на работния ден на майка ти и прибирането им у дома. Според мен са били отвлечени и задържани, докато в къщата се появиш ти.

— Но защо е трябвало да взривяват автобуса? Защо не са ме убили още в къщата?

— Според мен бомбата не е била задействана от сензор за движение. Планът е бил да я взривят от разстояние само в случай че ние слезем от автобуса. Ако бяхме останали в него, нямаше да има взрив и ние спокойно щяхме да се озовем в Ню Йорк. На практика обаче това нямаше как да се случи.

— Защо?

— Убиецът на родителите ти е получил заповед да се качи на автобуса и да те ликвидира. Явно не е подозирал за наличието на бомба, иначе не би се качил. Лоялността е едно, но желанието за самоунищожение — съвсем друго. Те са разчитали, че аз ще се намеся, за да предотвратя убийството ти. А най-логичният ни ход след това е да слезем от автобуса.

Особено ако са знаели от какво бягам, добави мислено той.

— Говориш в множествено число, сякаш сме били заедно — отбеляза тя.

— Идеята им е била да се съберем в екип и точно това се случи — кимна Роби.

— Но защо? Нали са искали да ни видят сметката?

— Може би не.

— Но иначе бих могла да съобщя в полицията за убийството на мама и татко. В същото време ти започваш да разследваш случая. Защо са пожелали именно това?

— Вероятно правилно са отгатнали, че няма да се обърнеш към полицията. А може би са искали тъкмо аз да разследвам случая.

— Не виждам смисъла.

— Ако разсъжденията ми са верни, за някои хора това има смисъл.

— Без да се страхуват, че мама и татко са ми казали нещо? Убиват другата двойка, но мен оставят жива? Защо?