![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
— Добре, искам заключенията от аутопсията на Рик Уинд — призна той.
— Защо са ти?
— Те са част от разследването.
— Къде и кога? — попита тя.
Той ѝ съобщи мястото, което беше избрал предварително — близо за нея и не чак толкова далече за него.
Подкара обратно към Вашингтон, прекоси моста «Удроу Уилсън» и започна да си пробива път през натоварения трафик. Ванс го беше изпреварила и вече го чакаше в кафенето на Кинг Стрийт в историческия център на Александрия. Той седна на масата и забеляза, че тя вече му е поръчала кафе.
— Помня как го обичаш — каза тя, докато разбъркваше захарта в чашата си. След което ненужно добави: — От оня път, когато беше у дома.
— Благодаря. Носиш ли заключенията?
Тя извади една папка от чантата си и му я подаде. В нея имаше многобройни снимки на тялото, направени от различен ъгъл, плюс подробен анализ на физическото му състояние и причината за смъртта. Роби отпи от чашата си и се зачете.
— Изглеждаш така, сякаш не си спал цяла нощ — обади се Ванс.
— Не цялата, но през по-голямата част — кимна той.
— Нямаш ли нужда от сън?
— Спя цели три часа на нощ, което е предостатъчно.
Тя изсумтя и посегна към чашата си.
— Виждаш ли нещо интересно?
— Уинд не е бил в цветущо здраве. Заболяване на сърцето, увреден бъбрек, проблеми с черния и белия дроб.
— Воювал е в Близкия изток. Нали знаеш какви гадости са използвали там? Много хора са се върнали с увреждания.
— Така ли? — вдигна глава Роби.
— Брат ми участва в Първата война в Залива. Умря на четирийсет и шест. Мозъкът му приличаше на швейцарско сирене.
— Синдромът на Войната в Залива?
— Да. Не получи широко отразяване в медиите, вероятно защото бяха похарчени милиарди. Истината така и не излезе наяве.
— Съжалявам за брат ти — каза Роби и отмести папката.
— Откри ли нещо полезно?
— Тази интересна татуировка на лявата му ръка — кимна той и ѝ показа снимката.
— И аз я видях — кимна Ванс. — Зачудих се какво представлява.
— Спартански воин в бойна поза.
— Какво?!
— Гледала ли си филма «Триста»?
— Не.
— В него е изобразена една битка между гърците и персите. Армията на Персия е била далеч по-многобройна, но гърците използвали един тесен проход, за да затруднят придвижването на могъщата сила. Предател показал на персите как да заобиколят прохода. Царят на Спарта заповядал армията му да се оттегли и останал да брани прохода с шепа войници. На тези триста воини е посветен филмът — подредени плътно един до друг във фаланга, с вдигнати щитове и насочени копия. Избили ги до крак, но забавили достатъчно дълго настъплението на персите, така че гръцката армия успяла да се спаси.
— Интересен урок по история — отбеляза Ванс.
— Мисля, че подобна татуировка е напълно логична за човек като Уинд, който е служил в пехотата. Ще ми позволиш ли да задържа тази папка?
— Задръж я, имам и други копия. Нещо друго?
— Всъщност не.
Телефонът ѝ иззвъня.
— Ванс.
Роби забеляза как очите ѝ се разширяват. След малко прекъсна връзката и се извърна към него.
— Май се натъкнахме на нещо наистина важно.
— Така ли? — небрежно подхвърли Роби и отпи глътка кафе.
— Току-що са открили очевидец на взривяването на автобуса. Една жена, която е видяла всичко.
— Много добре — кимна Роби. — Дори отлично.
58
— Ще дойдеш ли? — подхвърли Ванс, надигайки се от масата.
— Трябва да присъствам на едно заседание в ОКР — поклати глава Роби. — Къде ще разпитвате тази жена? Във ВОБ ли?
— Да.
— Мога да дойда по-късно. Как се казва тя? Какво е търсела там? И защо се появява едва сега?
Дали хората на Синия са изпуснали Даяна Джордисън и тя е приела да даде показания пред ФБР? В такъв случай Ванс скоро ще разбере, че тя вече е разговаряла с мен.
— Казва се Мишел Коен. Все още не съм запозната с останалото, но това скоро ще се промени. Обади се, когато тръгнеш.
Разделиха се на вратата. Роби скочи във волвото и бързо потегли. Щом зави зад ъгъла, той набра номера на Синия.
— На твое място бих се държал по-далече от тази свидетелка — отсече Синия, след като го изслуша.
— Мислех, че съм оправил нещата, но се оказа, че не е така — въздъхна Роби. — Разбери каквото можеш за нея. Как е Джордисън?
— О, добре е. Яде като разпрана. Вече е чиста и има нови дрехи. Какво ще кажеш да ѝ потърсим и подходяща работа?
— Добра идея, но някъде по-надалече. Погрижи се да ѝ осигуриш прилична заплата.
Роби изключи телефона и натисна газта. Току-що му хрумна нещо. Трябваше да говори с Джули, но не по телефона.
Когато отвори вратата, тя вече го чакаше.