Невинните [calibre 1.48.0]

— Всички предатели го знаят, но въпреки това го правят.

— А да ти е хрумнало нещо във връзка с Лио Брум?

— Още не.

Синия махна към един джип, паркиран до тротоара, и каза:

— Мисля, че е крайно време за нашия брифинг.

— Нямам кой знае какво за докладване.

— Аз съм напълно буден — обяви Синия. — В колата има горещо кафе. Колкото и малко да ми кажеш, то ще бъде новост за мен.

— Хрумвало ли ти е някога да си подадеш оставката и да се захванеш с нещо друго? — подхвърли Роби, докато крачеха към паркирания автомобил.

— Много често.

— Но въпреки това си тук.

Синия отвори вратата на голямата кола.

— Да, тук съм — кимна той. — И ти също.

Прав си, каза си Роби. И аз също.

Седнаха отзад на известно разстояние един от друг. Синия затръшна вратата и посочи чашите върху стойката между седалките.

— И в двете има черно кафе — поясни той. — Лично аз не обичам да развалям добрата напитка с добавки като сметана и захар.

— И аз — кимна Роби и вдигна по-близката чаша. Синия също отпи.

— Лио Брум? — попита той.

Роби беше в състояние да му разкаже много неща и може би трябваше, но не обичаше да споделя всичко с когото и да било. Или по-точно, не обичаше да споделя нищо с никого.

— Там лежи овъгленият труп на моя наблюдаващ — започна той.

— И аз не бих се доверил на никого — каза Синия, отново отгатнал мислите му. — Не мога да те принудя да ми кажеш какво знаеш.

Роби остави думите му без коментар.

— Ами новите техники за провеждане на разпит?

— Не вярвам в тях.

— Това ли е вече официалната политика на агенцията?

— Не, това е личната ми политика.

Роби помисли за момент, после започна:

— Както вече споменах, момичето беше в автобуса. Казва се Джули Гети. Един седна зад нея и направи опит да я убие, но аз се погрижих за него. Слязохме, после автобусът се взриви. При експлозията изгубих пистолета си. Отървахме се от стрелеца в задънената уличка, а след това я заведох у дома.

— Каква е връзката ѝ с Лио Брум?

— Приятел е на Къртис и Сара, родителите на Джули. Не знам защо ги е убил онзи от автобуса. Може би са знаели нещо, за което са заплатили с живота си. Трябва да проучим миналото им. Вероятно поръчителят на убийството е подозирал, че и Джули знае. Тя изреди пред мен имената на приятелите им. Сред тях бяха и семейство Брум. Отидох да ги потърся в дома им, но апартаментът беше празен и старателно почистен.

— Значи бягат или също са мъртви — рече Синия.

— Вероятно.

— Брум е работил в Министерството на земеделието. То едва ли може да се нарече епицентър на шпионската дейност.

— Но преди е бил военен — добави Роби. — Участвал е в Първата война в Залива.

— Това отваря известни възможности.

Роби се приведе напред. Кожата на седалката тихо проскърца. Следствените действия навън продължаваха. Криминолозите се опитваха да открият кой и защо е превърнал едно човешко същество в барбекю. Но според него шансовете им бяха малки. Убийците, които подхвърлят жертвата си, рядко оставят следи.