Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Силата, ах, силата. Гласът на Райзън почти изчезна, гърлото му беше раздразнено, но той продължи да крещи своята победа.
Атлантида ще бъде моя и тези слаби човеци ще се предадат скоро след това. Отново светът ще трепери в краката ни. В моите крака.
— Аз съм Райзън от Атлантида и постановявам, че така ще бъде.
Тризъбеца изстреля вълна от унищожителна топлина през ръката му при тези думи, а той се смееше дори, докато тя прогаряше плътта му. Смееше се на болката.
И започна да планира битката.
Глава 27
— Може ли да постоя с вас? — Денал се поколеба на вратата.
Приличаше много на стрелец от Дивия запад. В допълнение към кинжалите, прикрепени към бедрата му, носеше през гърдите си сложна плетеница от кожени ремъци, шито придържаха нещо подобно на двоен кобур.
— Към О. К. Корал14 ли си се запътил? — попита Райли и намери сили да се усмихне.
Веждите му се сключиха.
— Моля?
— Нищо. Няма значение. Това е нещо от Дивия запад, вероятно отпреди твоето време. Не, че нещо е отпреди твоето време, всъщност. О, забрави.
Той закрачи към прозореца. Дръпна щорите настрани и надзърна навън.
— Бренън пое първата смяна отвън. В действителност не очакваме някакви проблеми. Никой не знае къде сме.
— Това си мислеха и Райзън, и бандата му. Какво ще стане, ако те също имат емпат под ръка?
Тя наблюдава как очите му се разширяват и ужаса преминава през лицето му.
— Не сме помисляли за това! Но, но Аларик каза, че ти си първата акнаша от десет хиляди години насам.
Райли се изправи, а после закрачи напред-назад.
— Точно така. А после се появи и сестра ми. И кой знае още колко има, които сте пропуснали в арогантността си?
— Знаете ли за други като вас и лейди Куин?
Лейди Куин. Колко щеше да се смее тя на това.
Или може би нямаше. Райли всъщност не познаваше тази нова Куин. Тази, която предвождаше върколаци в битки.
Тя отвори съзнанието си. Изпрати емоциите си в нощта, да търсят сестра й.
Не почувства нищо. Сякаш Куин наистина бе умряла в онази окървавена гора. Или пък я бе изолирала, отново. Криейки нещата, които бе извършила, и човека, в който се бе превърнала. Райли се натъжи при тази мисъл.
— Лейди Райли?
Тя премигна. Фокусира се върху лицето му.
— Не. Не съм срещала никой друг, освен Куин, който да може да изпрати и да получи емоции като нас. Мисля, че майка ми може и да е имала този талант. Нещо в спомените ми за нея…
Затваряйки очи, тя изпрати сетивата си в различна посока. В търсене на втория човек, който се бе настанил в сърцето й и си бе очертал с колчета място за къмпинг там.
Конлан.
Тя почувства реакцията му; синьото и златното на топлината и загрижеността му я заляха.
Райли? Нуждаеш ли се от мен?
Не. Аз… не. Пази се. Намери своя Тризъбец и се върни бързо. Моля те.
Веселието му проблесна в нея, примесено със силно облекчение. Дори от разстояние ме командваш. Трябва да обсъдим тази твоя склонност на неуважение към член на кралското семейство.
Хей, аз съм част от демократичната партия, приятел. Ние сритахме един кралски задник заради свободата, не мисли, че не можем да го направим отново.
Преди да успее да отговори на закачката й, връзката между тях потрепери. Кръвта се смрази във вените й.
Конлан?
Добре съм. Трябва да… трябва да се съсредоточа. Ще се видим скоро.
И бариерите на съзнанието му се затвориха, изхвърляйки я насила от емоционалната им връзка.
Денал стоеше пред нея, стиснал дръжките на кинжалите си в юмруци.
— Какво става?
— Не зная. Мисля, че няма нищо. Надявам се да няма нищо — тя седна на канапето. — Какво ще правим сега?
— Ще чакаме — каза той мрачно. — Макар че аз трябваше да се бия с останалите от Седемте, за да си възвърнем Тризъбеца.
Той беше толкова млад. Достатъчно млад, за да бъде гневен, когато е оставен извън битка и кръвопролитие.
Или може би това бе мъжът в него, не младежът.
Тя се усмихна унило.
— Съжалявам, че ти се падна да си бавачка.
14
Престрелка в О. К. Корал е около 30-секундна престрелка, която се е състояла в 15:00 на 26 октомври 1881 г. в Тумбстоун, Аризона. Въпреки че само трима мъже са били убити по време на престрелката, тя обикновено се разглежда, като най-известната такава в историята на Дивия Запад. — Б.пр.