Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Макар да си каза, че го мрази, можеше да види в него кралското достойнство, дори коленичил на пода. Позата, която би накарала всеки друг мъж да изглежда раболепно, не направи нищо, за да намали величествеността у него.
Заповедта.
Тя се опита да диша през тежестта, притискаща гърдите й… през възела, заседнал в гърлото й. Следващите му думи изкараха всичкия й останал въздух.
— Аз, Конлан от Атлантида, съм върховен принц на Седемте острова и по тази причина постановявам, че Церемонията по избора на брачен партньор вече няма да се налага на онези, които не я желаят. И аз я отричам. Като крал ще направя сам своя избор.
Ахванията зад нея бяха по-високи този път, а собственото й ги повтори. Аларик пребледня като мъртвец и се вкопчи в ръба на масата с две ръце. Райли забеляза това само с периферията на сетивата си, тъй като лицето на Конлан изпълваше зрението й.
Тя не можеше да формулира дори една-едничка дума.
Той се изправи, и я вдигна със себе си, поставяйки едната си ръка около кръста й.
— Аз правя своя избор сега. Избирам нея. Избирам Райли Елизабет Доусън, акнаша, човек, да бъде моя съпруга и кралица.
Той се обърна към Райли, радост бушуваше в погледа му.
— Ако тя ме иска.
Преди Райли да успее да каже и една дума, Аларик се намеси.
— Не, не правиш нищо такова. Не се отричаш от нищо. Или в противен случай обричаш Атлантида и човешкия свят на втори катаклизъм.
Аларик й се усмихна горчиво, а след това обърна погледа си обратно към Конлан.
— И твоят човек ще умре.
Сякаш, за да потвърди прокламацията му за гибел, ужасяващ звук от гръм разкъса въздуха в стаята и мълния от енергия се разби в Аларик.
Конлан ахна и се хвърли по рефлекс към другия край на помещението към Аларик, когато друга мълния от енергия проблесна и се вряза в жреца.
— Какво, в името на деветте кръга на ада, става? — извика той, но не беше достатъчно бърз.
Чистата зелена експлозия от огън се разби в Аларик централно. Жрецът се разтресе, сякаш ударен от ток, а ръцете му се гърчеха като на някоя обладана от демони марионетка.
Конлан чу Райли да крещи зад него, но той беше в капана на елементната струя, която прекосяваше стаята и се врязваше в Аларик.
Това трая часове или само няколко секунди. Нямаше начин да се каже. Самото време спря на прага на беснеещата енергия.
Тогава, толкова внезапно, колкото се беше появил, парализиращият лъч от енергия изчезна. Вен и Джъстис влетяха в стаята с крясъци, а Конлан скочи напред и хвана Аларик, докато падаше.
Той положи тялото на изгубилия съзнание жрец върху масата и се обърна, дишайки тежко, за да помогне на Райли.
Тя стоеше, хваната в капан, между Вен и Джъстис, всеки от които държеше една от ръцете й и чиито мрачни изражения изразяваха голяма нужда да наранят някого.
Конлан напълно подкрепяше идеята. Той тръгна към Райли.
— Махни си ръката от нея или следващото нещо, което ще почувстваш, ще бъде обувката ми върху задника си — изръмжа на брат си.
— Така ли? И кого точно защитаваш? Жената… емпата, който имаше силата да те омаломощи на плажа и сега извади Аларик от строя?
Райли ахна.
— Какво? Шегуваш ли се? Как бих могла да направя такова нещо?
Денал проговори от коридора.
— Лейди Райли никога не би…
Бастиян го прекъсна.
— Млъкни, момче. Това е въпрос отвъд нашите знания.
Стъпките на Конлан станаха колебливи. Той я познаваше. Беше влизал в душата й, по дяволите. Но бе вярно, че тя беше толкова вбесена, а след това Аларик…
— Какво си мислиш? — проплака тя. — Защо ме гледаш по този начин? Не е възможно да мислиш, че аз…
Дрезгав глас зад Конлан се намеси в нейна защита.
— Тя казва истината, Конлан. Няма нищо общо с това.
Конлан се завъртя, за да види Аларик, който се надигна до седнало положение върху масата, с измъчено и бледо лице.
— Това беше знак от Тризъбеца. Готов е да бъде намерен.
Конлан рязко изпусна въздух, а облекчението почти го замая.
— Райли, аз…
— Не — каза тя, с глас, лишен от всякакво чувство. — Можеш да запазиш хубавите си речи. Току-що доказа, че не означавам нищо за теб.
Тя издърпа и освободи ръката си от Вен и с високо вдигната глава се обърна, за да излезе от стаята. На вратата се спря и заговори, без да го поглежда.