Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Тя спря филма — човек не можеше да не хареса Фей Рей17, и извади портфейла от джоба на якето си по пътя. Бренан й подаде няколко сгънати банкноти.
— Няма да плащаш за нашата храна, лейди Райли. Макар че благодарим за предложението.
Тя сви рамене и му позволи да пъхне парите в ръката й.
— Добре. Може би да бъдеш кралски воин е по-добре платено, отколкото да си социален работник?
Бренан застана зад вратата, като премести един чадър от пътя си.
— Атлантите имат ли наистина нужда от чадъри? Мислех си, че вие, момчета, обичате водата, — пошегува се тя, като се надяваше Денал да започне да говори за купола отново.
Но той само се ухили и поклати глава, след което се скри зад вратата на килера. Тя погледна към снопчето с банкноти.
— Боже, в действителност нямаме нужда от няколкостотин долара за пица. Момчето ще получи як бакшиш!
Смеейки се, тя отвори вратата, докато все още разделяше банкнотите.
— Влизай, пич, колко е…
И тогава беше блъсната назад върху пода от първия от тълпа съскащи вампири.
Аларик гледаше към Райзън над главите на наведените човеци, като му се искаше да повърне от светотатството да види Тризъбеца на това мрачно място. В ръцете на това крадливо копеле.
Ударът на първия му снаряд с енергия беше отскочил от кръга от мощ, заобикалящ Тризъбеца и този, който го държеше. Дори докато Тризъбецът защитаваше Райзън, неговата примамваща песен звучеше още по-настоятелно в главата му.
Спаси ме, жрецо. Занеси ме обратно в храма на моя бог.
Силата в този призив, усилена отвъд всичко, което беше познавал преди, го изпепеляваше, дори докато го примамваше. Сила отвъд всички представи.
А Райзън беше сложил само първия камък.
Да, само първия. Възстанови величието ми, Аларик, и слава и сила ще бъдат твои без мярка.
За част от секундата, мислите на Аларик се върнаха към Куин. Но тя никога не би могла да бъде негова. Ако силата щеше да е неговата единствена любовница, той щеше да я язди разгорещено.
Той вдигна ръце, издигна се във въздуха и се понесе над телата на воините, които бяха повалени от първия му залп.
— Идвам за това, което ми се полага по право, Микенецо, — извика той, с дълбок глас, който отекна със силата, която беше насочил.
— Твое? Претендираш прекалено много за себе си, жрецо. Тризъбецът принадлежи на Посейдон. Ти си само негов слуга — подигра се Райзън. — Или се стремиш към божественост сега, когато Конлан е мъртъв?
— Конлан е жив, глупако. Дори сега идва насам, за да разбие трогателната ти армия — това, което е останало, след като шейпшифтърите ви победиха вчера.
— Лъжеш! — изрева Райзън. — Би излъгал за мъртвия си принц, за да преследваш сила за себе си?
Гласът на Конлан се вряза в бученето на надигащата се сила.
— Изглежда слуховете за моята смърт са силно преувеличени.
Райзън рязко обърна глава към съвсем живия принц. Шокът явно беше отслабил хватката му, защото ръцете му затрепериха върху Тризъбеца и той почти го изпусна.
Точно, когато воините на Райзън се размърдаха и започнаха да се изправят от местата, където бяха паднали при първия залп, Вен, Джъстис и останалите се втурнаха през прозорците и задната врата на сградата. Обградиха стаята.
Райзън застина с отворена уста.
— Конлан! Как си оживял след седем години?
Конлан направи крачка към него, заплаха помрачаваше чертите му, а от всяка линия на тялото му се излъчваше кралска заповед.
— О, ще си поговорим, Микенецо. Или по-скоро, аз ще говоря, а ти ще слушаш. Но засега ще върнеш Тризъбеца на жреца на Посейдон.
Райзън вдигна блестящия жезъл във въздуха.
— Не мисля. Ние решихме, че Атлантида трябва да поеме по нов път. Дори да не си компрометиран след толкова много години с Анубиса, ти си заседнал в миналото. Аз съм пътят на бъдещето. С това тук никой не може да ме спре.
Аларик призова елементите и оформи топка от блестяща енергия, която запрати по Райзън. Тризъбецът отклони само част от удара и енергийната сфера изблъска Райзън няколко крачки назад. Около него воини от рода на Микена извадиха оръжията си и започнаха да се приближават.
Конлан обърна поглед към Аларик и кимна.
— Да си поиграем.
Райли се взря в ярките и червени очи на вампира, чийто длани стискаха врата й. Чу гласове; звукът на битката. Денал и Бренан ревяха името на Атлантида и Посейдон. И въпреки това всичко звучеше много далечно. И изглежда се случваше със забавен ход.
17
Фей Рей (Fay Wray) — родена като Vina Fay Wray (1907–2004). Канадско-американска актриса, позната най-вече с главната си роля в Кинг Конг (1933). През актьорската й кариера, която обхваща 57 години, Рей постига международно известие като изпълнителка на роли във филми на ужасите, и е призната за първата „кралица на писъците“. — Б.пр.