Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Ти си мъртвец — започна тя, а след това се поколеба, когато Аларик вдигна глава и я прикова със страшния си горящ зелен поглед.
Но дори и да трябваше да се изправи пред Аларик, с цялата му мощ, това нямаше да я спре. Не и този път.
— Стой. Настрана. Аларик. — Процеди през зъби тя. — Ти и аз, така или иначе ще обсъдим това, което стори на сестра ми, каквото и да е то, но трябва да поговоря с твоя принц за минутка.
Устните на Аларик се присвиха, оголиха зъбите му и огънят в очите му се разгоря с още близо хиляда градуса, но Конлан вдигна ръка.
— Достатъчно. Какво става, Райли?
Той протегна ръка към нея, изпращайки й топлина и объркване по емоционалната им връзка.
Тя затвори щитовете на съзнанието си. С трясък. И с наслада видя как той се сепна.
— Да си забравил да ми кажеш нещо, докато ме събличаше снощи, принц Конлан?
Веждите му се сключиха, объркването личеше ясно в очите му.
— Какво…
— Ти. На половин хилядолетие възраст. Което, между другото, означава, че си прекалено, ама наистина прекалено стар за мен, така или иначе. Тронът. И, хм, какво още беше? — Тя потупа с нокът зъбите си, гледайки нагоре към тавана. — О, вярно. Твоята кралица. Сега сети ли се, задник?
Тя чу някой да ахва зад нея, но бе по-далеч от това да се смути. Бе унизена, със сигурност. Но така или иначе всички в къщата вече знаеха, че е настоящата уличница на принца.
Лицето на Райли пламна при мисълта и се зарадва, че Куин си е отишла. Конлан направи крачка към нея и тя сви едната си ръка в юмрук.
— Никога не съм удряла някого в живота ми, но ако направиш още една крачка, може да бъдеш първият. Знаеш ли, че ми отне години? Години, откакто съм се доверявала на някой мъж достатъчно, за да предприема тази стъпка с него?
Сълзи се спуснаха по лицето й и тя ги избърса с една ръка, мразейки слабостта си. Глупостта си.
— Райли, кълна ти се…
— О, да. Това би трябвало да е добро — каза тя горчиво. — Кажи ми как това не е, каквото си мисля, че не си изневерил на годеницата си с мен миналата нощ, че чувствата, които ми показа, не са купчина удивително отвратителни лъжи.
След тези думи болката най-накрая си проправи път през гнева. Втурна се през защитите й и прогори пътечка до центъра на съществото й. Тя залитна и почти припадна от дълбочината на мъката си.
— Как можа? — проплака тя. — Как си способен да ме излъжеш със сърцето си?
Конлан я улови със замъглено движение и обви ръцете си като стоманени ленти около нея.
— Всички да напуснат — излая той, с подивели от ярост очи.
Тя заблъска гърдите му и се опита да избяга от него, обливайки се в сълзи. В тежки и изпълнени с болка ридания, които сякаш щяха да разкъсат гърлото й.
Той вече бе изтръгнал сърцето й.
Райли се отпусна в ръцете му, като мъртва, надявайки се, че ще я пусне. Неспособна да застави краката си да я задържат права. Той се спусна на земята заедно с нея, падайки на колене пред нея, все още прегръщайки я. Райли почувства вълните на мъката му да вибрират в тялото й. Емоциите му я заливаха, опитвайки се да я убедят в своята измамна претенция за честност и искреност.
Тя изкрещя.
— Махни се от главата ми! Всичко е лъжа. Ти ще се жениш… как се казва тя?
— Аз не…
Тя изръмжа в лицето му, движена от страдание и ревност отвъд всичко, което мислеше, че притежава у себе си.
— Кажи ми името й!
Конлан отпусна ръцете си, освободи я. Раменете му се приведоха, той я погледна право в очите.
— Не зная името й. Ние никога не сме се срещали.
Тя падна назад с отворена уста.
— Какво? Не разбирам. Защо…
— Защо, наистина? — попита Конлан, видимо възвръщайки енергията в тялото си. Кожата му светеше с бледо синьо — зелена иридесценция, а пламъкът се бе върнал в очите му. — Ако съм предопределен да бъда крал, тогава трябва да се държа като такъв, нали?
С тези думи той взе ръцете на Райли в своите и погледна назад през рамо към Аларик, който така и не бе напуснал стаята.
— Като крал, аз трябва да имам право на избор. Само защото древната програма за продължаване на рода на Седемте острова съществува и се използва от самото начало, не означава, че това трябва да продължи по същия начин.
Конлан погледна към Райли, която седеше, а сълзите продължаваха да се стичат по лицето й, чудейки се за какво говори той. Питаше се и защо й пука.