Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Поколеба се, когато почувства дъха му върху лицето си, целувката на челото си.
— Оцелях петстотин години само защото не се доверявах на никого, Райли. Защото не вярвах в никого. Защото не обичах никого.
Тя отвори очи, защото се нуждаеше да види лицето му.
И свали щитовете си, изпитвайки потребност да почувства сърцето му.
И двете й казваха едно и също. Конлан, този горд воин, се унижаваше пред нея. Отчаяно искащ нейната прошка.
Болката в очите му съперничеше на всичко, което беше усетила в спомените му, от времето на мъчението на Анубиса. И неочаквано вече не можеше да го понесе.
Не можеше да понесе да бъде тази, която му причинява болка.
— Конлан, аз…
Звукът от ботуши, крачещи надолу по коридора, я прекъсна. Беше Вен, който бе надянал на лицето си изражение, подходящо за битка.
— Аларик каза, че тръгваме веднага. Тризъбеца крещи в главата му, при това с ново ниво на сила. — Той погледна надолу към Конлан и Райли и очевидно не беше щастлив от това, което видя, но не каза нищо. Просто се обърна на петите си и излезе с гневна походка.
— Трябва да тръгвам сега, mi amara акнаша.
— Знам. Пази се.
— Ще бъдеш ли тук, когато се върна? — гласът на Конлан беше напрегнат, а отчаянието го правеше дрезгав. — Можем да се справим с това тогава. Обещай ми.
— Да. Обещавам. Върви сега. Колкото по-бързо тръгнеш, толкова по-скоро ще се върнеш.
Той я притисна към себе си в свирепа прегръдка, след което улови устните й в пламенна целувка.
— Ще оставя Денал и Бренан на стража при теб. Пази се заради мен, Райли. Имам нужда да си в безопасност.
Момент по-късно вече го нямаше, а предната врата се затръшна след него. Тя потъна в дивана, чудейки се дали той щеше да преживее сблъсъка с враговете си.
Питайки се, как щеше да оцелее тя, ако не успееше.
Райзън се загледа със значително задоволство в облечените в сини роби, коленичили фигури на двадесетте члена на Обществото на Платонистите, които бяха дошли да предложат услугите и почитта си на принца на Атлантида.
Все още не върховния, но и това щеше да стане.
Основният етаж на склада беше идеално място за импровизирана среща. Той стоеше на дървена платформа, а масата пред него беше празна, с изключение на обвит в плат пакет. Свещи осветяваха масата, макар да имаше прожектори, закачени из сградата.
Скоро Тризъбецът щеше да освети нощта.
Той бръкна с една ръка в джоба на якето си и погали камъка, който се намираше там. Сега беше времето за малко демонстрация на сила.
— Изправете се и вижте изпълнението на пророчеството — извика той. — Вижте първата стъпка на Воините на Посейдон, докато отново заемат полагащото им се място сред обществото на земята.
Той нежно отгърна плата от обекта, който бяха дошли да видят, и вдигна проблясващия златен Тризъбец високо над главата си.
— Тризъбецът на Посейдон! Инструмент за сила на владетеля на Атлантида от незапомнени времена!
Шумни поздравления разтресоха стените, а тропането с крака прогърмя и отекна в огромната стая.
— Атлантида! Атлантида! Атлантида!
Райзън извади смарагда от джоба си и сведе Тризъбеца до нивото на очите си. Затваряйки за миг очи, той произнесе кратка молитва.
Той отвори очи и преди да може да помисли за ужасната смърт, която го чакаше, ако предположенията му са грешни, сложи смарагда в най-горния от седемте празни отвора на жезъла на Тризъбеца.
Сила се надигна веднага, след като камъкът пасна на мястото, изсвистя през Тризъбеца и почти изгори ръката му. Той стисна юмрук дори още по-силно около жезъла, изразявайки шумно радостта и триумфа си с всички останали.
Ослепяваща зелена и сребриста светлина се изстреля от Тризъбеца и освети затъмнената стая със силата на пустинно слънце по обяд. Самите елементи отговориха на примамливия повик на Тризъбеца и вятър се завихри безумно около него, повдигайки наметалата и косите на хората.
Струйки вода се втурнаха в стаята от стените, тавана, от ръждясалите тръби, които не бяха приютявали вода от много години. Те се завъртяха и усукаха из стаята, танцуваха със светлината, валсуваха в блестящ показ на сила.