Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Отнеси подноса на майка си. Никога не докосвай нещо мое, освен ако не ти кажа.
Гледа я, докато минава покрай него, и после я зашлевя силно по тила.
От удара ухото ѝ експлодира в зверска болка и главата ѝ се замайва, но момичето не се разплаква. Няма да му достави това удоволствие. Не сега. Никога вече.
Захра се надява американците да го хванат. Да го хванат и да го убият заради това, което бе причинил на Джавид, и което щеше да позволи да се случи и с нея.
5 Дишдаша – традиционна дълга роба за мъже в арабския свят. – б. пр.
6 Сунна (в България и останалите бивши балкански провинции на Османската империя позната и като сюннет – арабска дума, означаваща навик или редовна практика) – изказванията и практиките на Мохамед, които се приемат за правилни и святи действия. – б. пр.
101
САН ФРАНЦИСКО
„Койот пойнт“ е голям горист парк, едва на петнайсетина километра от градското летище, гордо издадено в залива на Сан Франциско.
Крис и Тес Уилкинс разполагат караваната си на разрешеното място. Включват радиото, спускат завесите и карат големия стар бус да танцува рокендрол през следващия час и половина.
След това си вземат душ и докато Крис пече пържоли на барбекюто под навеса, Тес свършва малко работа и провежда няколко обаждания. Ядат отвън на сгъваемата маса, поздравяват хората, които минават покрай тях, после изпиват няколко бири с двойка стари къмпингари вляво от тях, по-възрастни мъж и жена от Уайоминг, които идват в „Койот“ от двайсет години.
След вечеря се разхождат из горичката с евкалиптови дървета по брега, където видри и американски рисове се шмугват из шубраците и се крият в леговищата си.
– Ако ни остане време, трябва да отидем до зоологическата градина – казва Тес. – В брошурата пише, че имат и голям птичарник.
– Ако си видял една зоологическа градина, си видял всичките. Освен това знаеш отношението ми към клетките.
– А не бива да имаш такова. Решетките са само в твоето съзнание. Мисли, че си свободен и ще бъдеш свободен.
– Никога не си била в затвора, малка философке, затова ти е лесно да говориш.
– Е, ти пък никога вече няма да попадаш там, така че започвай да се учиш да го казваш.
– Нека започнем, като спрем да говорим за тази гадост.
– Нямам нищо против! – Тя стиска ръката му. – Обичам те, бебчо.
– И аз те обичам, бузанчо.
– Мислиш ли, че бяхме навън достатъчно дълго? – тя извива ръката си и я разклаща като махало на часовник.
Той вижда закачливата усмивка на лицето ѝ.
– Повече от достатъчно – усмихва се в отговор. Пуска ръката ѝ и вместо нея сграбчва дупето. – Хайде да накараме този бус да затанцува отново.
102
НЮ ЙОРК
Оперативните агенти на ТСОА Брадли Съливан и Джесика Ланца са паркирали коли в двата края на улицата, на която живее Калид Коршиди. И двамата са екипирани с апаратура и монитори, на които следят движението на устройството, което Захра вкара в обувката на баща си.
Съливан е на двайсет и няколко години, облечен е в дънково яке и с дънки, тениска с героите от „Теория за Големия взрив“ и римски сандали. Ланца има тъмна коса до раменете и може да мине за негова майка. Тя е с черни размъкнати панталони, бежова блуза и дълга бежова жилетка, която прикрива глока под мишницата ѝ.
Минават шест часа, преди да се свържат един с друг.
– Зеница 1. Мишената се движи и е в полезрението ми – Съливан запалва двигателя на стария си буик „Енкор“.
– Зеница 2. Разбрах, готова съм – Ланца запалва своята тойота „Авенсис“ и бързо оставя кафето си в поставката за чаши.
Коршиди пресича улицата към мястото, където е паркирал стария си форд „Транзит“ и след минутка се включва в движението в посока юг.
Ланца и Съливан го следват до път 95, после по Джеръм авеню, където очакват да завие наляво по Източна 161– а и после към стадиона на „Янките“, района, в който Антун се бе срещал с Набил.
Но той не го прави. Завива надясно по 176– а, после оставя колата на ъгловия паркинг и изминава няколкостотинте метра до станцията на метрото.
Съливан е заседнал в трафика, но Ланца се справя навреме и когато Коршиди изчезва в подлеза на метрото, тя е само на няколко метра зад него.
Мъжът веднага се качва на влака и когато влиза във вагона, поглежда назад, за да е сигурен, че не го следят. Ланца се преструва, че гледа айфона в ръцете си, но всъщност държи супермодерен и сложен монитор за проследяване. Вагонът е претъпкан с хора. Пътуват почти половин час, преди той да слезе на Утика авеню.