Шифърът на Камелот

– Преди около час Калид Коршиди остави колата си, взе метрото за Ийст Флатбуш и влезе в нещо, което прилича на тайна квартира. – Гласът ѝ звучи оптимистично. – И чуй това: в къщата току-що пристигна Набил Табризи.

– Подслушвате ли ги вече?

– Още не. Положението на сградата е такова, че не можем да ги уловим на апаратурата – отвръща тя. Поглежда през предното стъкло на буика надолу по улицата, където в момента пресича Съливан. – Съли играе ролята на наркоман, който си търси местенце да се надруса. Ще пусне спринцовка, близо до стъпалата на входа към сутерена. С малко късмет, ще имаме действащо записващо устройство и после ни остава само да се надяваме, че технологията ще проработи.

– Обикновено проработва.

– Е, да, но ще спра да се потя от притеснение, когато от „обикновено“ стане „винаги“. Трябва да вървя. Ще се чуем скоро.

– И се пази.

– Ти също – казва тя и затваря.

Мислите на Мадок се насочват към Захра. Фактът, че постави устройството в обувката на баща си, показва, че е на тяхна страна. Сега е решителният момент. Трябва да сложи подслушвателно устройство в онази задна стая, в която баща ѝ се среща с приятелите си. Ако го направи, е готов да ѝ купи билет за новия живот, който иска.

Бърка в джоба си, вади непроследимия си телефон и праща есемес: Ще ходя по магазините утре. Ще дойдеш ли? Шарън.

Това е кодът, с който дава знак на Захра, че иска да му се обади. Ако родителите ѝ го прочетат, може да обясни, че е от приятелката ѝ Шарън.

Насреща му има видеостена, на която текат новини от повече от петдесет американски и международни програми. Зад него се намира електронно табло, на което са отбелязани ключовите операции и разположението на човешката сила и ресурсите на Ордена.