Шифърът на Камелот

Облизва последните остатъци от тортата от вилицата си и приключва с рапорта на Вики за семейство Гуин. Момичето се е справило добре. Всички тези неща за крал Артур са странни, но може би Гуин е просто от онези смахнати колекционери. Колекционерите винаги са луди. А лудите често убиват, ако нещата не се развиват според плановете им.

Обажда се на Донован и я информира за събитията през последните дванайсет часа, после моли да я прехвърли на Вики, която вдига на второто позвъняване.

– ИРНП. С какво мога да помогна?

– Привет, Мици е.

– Привет, лейтенант. Как си?

– Бясна и раздразнена като бик пред тореадор. Ей, обаждам се само да ти кажа, че си свършила страхотна работа по тези профили.

– Благодаря. Беше ми интересно. Сякаш сър Оуен и лейди Гуин са съвременните Артур и Гуинивър.

Мици се разсмива.

– Не се увличай толкова. Май всички английски лордове водят такъв привилегирован живот, но не съм особено убедена, че точно този е истински рицар в лъскави доспехи.

– Разбира се, нямах предвид, че е толкова духовно извисен, говорех само за всички тези исторически връзки.

– Да, това е доста странно, не мислиш ли? А този тип, срещу когото са завели дело?

– Малори – свързах се с него и си поговорихме. Той каза, че знае неща, които ще накарат косата ти да се накъдри.

– Какви неща?

– Не обясни. Мисля, че е заради юридическата заплаха.

– Тази вечер тръгвам към Уелс, така че ще го потърся. Ще ми уредиш ли някакъв хотел близо до имението на Гуин?

– Добре.

– И ми намери точния адрес на този замък „Каергуин“. Претърсих Гугъл, но не намерих нищо.

– Ще го направя. Вече потърсих на стандартните ни сателитни карти и там също не се показа.

– Как е възможно?

– Говорих с момчетата от разузнаването и те казаха, че вероятно мястото е част от зона, забранена за полети.

– Военни забрани?

– Така изглежда. Английските военно-въздушни сили използват провинцията за маневри. Този замък явно е по средата на тяхната тренировъчна територия.

Мици разсъждава на глас:

– Рицар, който е удобно заобиколен от армия.

– Рицари, замъци и армии – Вики звучи почти въодушевено. – Иска ми се да можех да го видя.

– С радост бих си сменила мястото с теб. Прати ми данните колкото можеш по-скоро. Напускам хотела и ще си наема кола.

– Веднага щом мога, ще дам знак, лейтенант.

Мици затваря и дълго и замислено гледа флашката с артуровите данни в ръката си.

Притеснението, че стаята ѝ е била претърсена, се появява отново. Заради флашката тези Уорман и Джаксън, или както и да се казват, са претърсили стаята ѝ. Тя е причина и за смъртта на Софи Хъдсън. И със сигурност ще причини още проблеми, а може би и смърт. Мици знае, че трябва да направи нещо с нея. Нещо по-сигурно от това да я подмята в чантата си.