Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
Управителят усеща, че лицето му пламва.
– Знам. Много съжалявам. За да се реваншираме за причиненото неудобство, позволете да доставим в стаята ви шампанско...
Мислите ѝ са съсредоточени върху инцидента.
– Тези фалшиви ченгета имаха ли си имена?
– Да, представиха се за Марк Уорман и Пени Джаксън.
Мици си записва имената в бележника до леглото.
– В Скотланд ярд наистина има такива служители, но не те са били в стаята ви.
– Пак го правите.
– Съжалявам – усмихва се той едва-едва. – Наистина е очевидно, че не са били тук. – После му хрумва друга мисъл. – Имахте ли нещо в сейфа? – поглежда към отворената вратичка над минибара.
Тя кимва тъжно:
– Да, гривна „Картие“, часовник „Ролекс“, няколко чифта диамантени обици, които купих на търга за вещи на Елизабет Тейлър. Нищо особено.
Лицето на Дънбар пребледнява.
– Успокойте се! Нямах нищо в сейфа.
После проверява положението в банята. Четката ѝ за зъби, пастата, гелът ѝ за почистване на лицето и тампоните са още там.
Провиква се към управителя:
– Казахте, че са претърсили и стаята на колегата ми. Говорихте ли с него?
Човекът изглежда още по-смутен.
– Опасявам се, че е напуснал хотела, докато не съм бил тук, и нямах възможност да говоря с него. Не разполагаме с телефона му. Може би вие ще му звъннете?
– Ще говоря с него по-късно. Сега, ако това е всичко, бих искала да си тръгнете. Трябва да проведа няколко разговора, после ще освободя стаята
– Разбирам. Много съжалявам.
– Мислите ли, че ще можете да държите непознатите далеч от стаята ми в следващия час?
– Сигурен съм, че ще можем.
– И споменахте шампанско.
Управителят се отпуска леко.
– Точно така.
– Нека да бъде уиски. Най-хубавото, което имате. Пратете и торта, най-съблазнителната и калорична, която готвачът ви може да приготви.
– За нас ще е удоволствие – кимва той и се запътва към вратата. – Благодаря ви, че проявихте такова разбиране.
– Все още съм далеч от разбирането, така че кажете на рецепцията, че когато напускам, искам да видя сериозна отстъпка. Такава, която ще ме накара да бъда дискретна по целия път обратно към Калифорния.
100
НЮ ЙОРК
Няколко минути Захра Коршиди стои мълчаливо и наблюдава баща си, който спи в задната стая на къщата в Бронкс. Скърцащото му кресло е разположено близо до мръсния плъзгащ се нагоре прозорец, който гледа към малкия двор, където майка ѝ се опитва да отглежда маслини. Изглежда, топлото следобедно слънце и обилният обяд, който току-що е погълнал, са влезли в заговор да го приспят.
Захра поглежда към трохите, изпопадали в сивата му брада и по бялата му дишдаша5. Мрази всеки сантиметър от него, чак до евтините обувки с гумени подметки, оставени в коридора до входната врата.
Бяха я изпратили да вземе подноса с мръсните чинии на баща си и да ги отнесе в кухнята. Но сега мисли за по-важните неща. Докосва малкото проследяващо устройство в джоба си. Трябва само да го притисне в тока на една от обувките.
Вслушва се внимателно в похъркването на баща си и сърцето ѝ се свива от безпокойство, когато излиза от стаята и се навежда над обувките. Майка ѝ е пуснала водата в кухнята, чиниите тракат в металната мивка. Поставя подноса на пода и бързо се навежда. Устройството е по-малко от нокътя на кутрето ѝ и за малко да го изпусне. Единият му край представлява остра игла, другият е закръглен като кабърче.
Гуменият ток на обувките е твърд като скала. Опитва се, но не може да забие устройството само с ръце.
Подът в коридора е от стари дървени дъски, затова застъпва с крак обувката и използва тежестта на тялото си, за да го притисне отгоре. Кабърчето потъва в тока, но ударът отеква шумно в коридора. Захра вдига обувката и я поглежда. Готово е.
– Какво правиш?
Гласът на баща ѝ я стряска и тя рязко се обръща. Той стои на прага на стаята и я гледа втренчено.
Тя вдига и другата обувка заедно с подноса.
– Дойдох да взема чиниите и на връщате видях, че обувките ти са мръсни.
Той пристъпва към нея, изпълнен със съмнения.
Очите на Захра се насочват към ръцете му, свити в познати юмруци.
– Моля те, не ме удряй. Каза ми, че е сунна6 да поддържаш дрехите и обувките на някого чисти. Щях да ги почистя и лъсна за теб.
Той грубо ги изтръгва от ръката ѝ.