Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– По-добре, както ще бъдеш и ти след секунда. Имам добри новини.
– Набил?
– Не. Все още се е покрил и не се показва. Но намерихме момичето.
– И от тона ти личи, че ще ни съдейства.
– Така е. Бащата на Захра Коршиди, Калид, е основен спонсор и доверено лице на местната джамия, а тя е една от най-големите в Щатите.
Вниманието на Оуен за момент е отвлечено от надпис по „Блумбърг“, в който се казва, че цената на акциите на Мардрид е паднала с два процента, след като е купил колумбийска компания, свързана с „ФАРК, лявоориентирана партизанска организация“. Записва информацията на жълтия бележник пред себе си.
– Извинявай, трябваше да запиша нещо. Бащата на момичето само финансов играч ли е, или действа и по други начини?
– Може и да няма изпълнителски функции, но със сигурност оказва влияние. Калид Коршиди е председател на Шариатския съд и е прочут като убеден фундаменталист. Захра казва, че е прекалено егоистичен и маниак на тема контрол, за да допусне да бъде оставен на заден план в каквато и да било дейност. Сигурна е, че знае всичко, което става.
– И между тях няма емоционална връзка?
– Не. Тя го мрази. Иска да се махне възможно най-далече от него.
– Тогава трябва да ѝ помогнем, но наистина ли смяташ, че това ще ни доведе до Набил и човека над него?
– Нашето момиче каза, че познава Набил. Показах ѝ снимка и тя веднага го разпозна като човека, който през последната година е идвал много пъти в дома им, сам и заедно с други мъже. Майка ѝ им поднасяла чай, докато те разговаряли с баща ѝ в задна стая на къщата. Обикновено, когато приключели, баща ѝ казвал, че отива до джамията и излизал заедно с тях.
Оуен сглобява пъзела от информация.
– Това означава, че Калид е доверено лице на Набил. Времето е срещу нас, Гарет. Не можем да си позволим просто да следим баща ѝ и да чакаме да ударим джакпота.
– Знам. Помолих я да копира информацията от телефона му. Дадох ѝ четец. И ще сложи проследяващо устройство в тока на обувките му. Ако го види, ще помисли, че е стъпил върху парче метал. Очевидно винаги носи едни и същи черни обувки, така че не би трябвало да няма проблем.
– Можем ли да подслушваме къщата, за предпочитане стаята, в която се среща с мъжете?
– Захра се притеснява, но ще я притисна отново, след като сложи устройството в обувката и обработим информацията от телефона му.
– Направи го в следващите двайсет и четири часа, Гарет. Мирдин е разтревожен. Знаеш какво означава това.
– Видения?
– Лоши видения. Най-лошите, откакто го познавам.
97
КАЛЕДВУЛХ ЕТИКЪЛ ИНВЕСТМЪНТС, ЛОНДОН
Мици взема черно такси до офиса на КЕИ, докато Бронти се запътва към влака за Илфракомб, и после – ако има късмет – към последния ферибот за Лънди.
Мици мрази кораби. Усеща пристъп на морска болест дори когато си взема вана. Ник Каракандес, бившият ѝ партньор в Ел Ей, имаше яхта и редовно возеше момичета с нея, но тя винаги отклоняваше поканата и отиваше да пазарува или се забиваше в кафенето на пристанището с книга в ръка. Каракандес бе перфектно ченге и страхотен мъж. Достатъчно красив, за да се увлече по него. Ако не се бе вкопчила в останките на разбития си брак, животът ѝ можеше да е различен и той може би нямаше да похарчи всичките си пари по старата си яхта, да напусне работа и да потегли на обикаля из седемте морета.
Мисли за него и за целия свят от пропуснати можебита, докато чака в просторната рецепция на КЕИ, пълна със скъпо дърво, антична кожа и хора, говорещи английски с акцент, какъвто е чувала само по телевизията.
Стъклената преграда се вдига и постепенно разкрива елегантните обувки на Мелиса Сакс, тънките ѝ крака, модната оранжева пола, бялата риза с дантела и съвършено оформената дълга до раменете коса.
Мици се чувства като клошарка в сравнение с нея.
– Лейтенант Фалън, изненадана съм да ви видя тук. – Личната асистентка на Оуен я заслепява с приятелска усмивка, но очите ѝ гледат въпросително. – Нямаме насрочена среща, така че как мога да ви помогна?
– Трябва да говоря с шефа ви и с Джордж Далтън.
– Нямам представа къде е господин Далтън. Доколкото знам, разполагате с номера на телефона му, така че можете да го потърсите на него или да опитате да го намерите чрез посолството.
– По-лесно е да се свържеш с мъртвец, отколкото да получиш отговор от някое посолство. А сър Оуен?
– Опасявам се, че не е тук. Замина за дома си в Уелс и ще работи оттам няколко дни. Искате ли да му предам някакво съобщение?
– Да, кажете му, че отивам да го видя. – Мици се запътва към изхода.