Шифърът на Камелот
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 9786191511549
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шифърът на Камелот». Краткое содержание книги:
– Това не е добра идея! – Мелиса пристъпва след нея. – Той има строга политика да не смесва личния и служебния си живот. Ще му звънна и ще го помоля да каже кога ще му е удобно да се види с вас в офиса. Така ще бъде по-удобно за всички.
– Чуй ме, лейди, твоят шеф и неговият приятел Джордж са замесили британските си задници в убийство на моя територия. Предполагам, че ако това стане известно, няма да се отрази добре на репутацията им. Да не говорим какъв ще е ефектът върху тази чудесна компания...
– Лейтенант, предлагам...
– Недей! В момента хич не е добре за теб да предлагаш каквото и да било – Мици упорито се втренчва в асистентката. – Обади се на шефа си и му предай, че съм бясна. Толкова бясна, че ще се замъкна в средата на шибаната пустош, където живее, и когато пристигна, очаквам честни отговори и свястно кафе.
После си тръгва, без да изчака отговор.
Отвън шумът на Лондон я зашлевява като плесница. Дошло ѝ е до гуша от този случай. Иска да се прибере у дома и да се погрижи за болната си дъщеря, да се сдобри с Джейд, да подържи ръката на сестра си, да ѝ налее чаша вино и да ѝ помогне да се оправи с брака си.
Това, което определено не иска, е да обикаля в провинция, кръстена на някакъв бозайник3, за да се разправя с други, по-противни бозайници от човешкия род.
– Такси! – излиза на улицата с протегната ръка.
Едно такси спира и предното стъкло се спуска, показвайки плешивата глава на стар лондончанин с футболна тениска на „Челси“.
– Къде бихте искали да ви откарам, госпожо?
– В Сан Франциско – Мици отваря вратата. – Но ме закарайте на Дийн стрийт и ей, приятелче, не си мисли, че можеш да ме прекараш по някой дълъг маршрут и да ме изтръскаш за повече пари само защото чуваш американски акцент.
3 Уелс – на английски Wales, подобно на англ. дума за кит – whale. – б. пр.
98
САН ФРАНЦИСКО
На пръв поглед Тес и Крис Уилкинс са типичната двойка без деца. Женени през дванайсет от петнайсетте си години заедно, качили малко повече излишни килца и леко размързеливили се с възрастта. Парите им идват от скромен бизнес със събиране, пълнене и препродаване на касети за мастиленоструйни принтери и това им е достатъчно, за да си позволят приличен апартамент с четири спални в прилично предградие на Ел Ей.
Сан Франциско е място, което познават и обичат. В миналото са правили всички туристически неща – от минаване по Бей бридж до екскурзия из Алкатрас и гледане на залеза, докато похапваш най-хубавото гъмбо4 със скариди на света на някой док в рибарския квартал „Фишерманс уорф“.
Крис е с тъмна рошава хипарска коса и голяма къдрава брада. Той е трийсет и девет годишен, висок е метър и осемдесет и осем и спира кантара на сто трийсет и пет килограма. Тес е три години по-млада, петнайсет сантиметра по-ниска и с около петдесет килограма по-слаба. Някога бе блондинка, главна мажоретка, която можеше да прави шпагат, но тези времена отдавна са отминали. Сега косата ѝ е в опърпан тъмен цвят, има нужда от филиране и подкъсяване поне с няколко сантиметра. Все казва на приятелките си, че ще го направи, но Крис си пада малко неандерталец и обича косата ѝ да е „естествена и дълга“.
Тейлър Суифт звучи по радиото на шестместната каравана, която са наели от летището. Носят със себе си много неща: закуски, чипсове, питиета, цял гардероб дрехи. Караваната, която е дълга осем метра, е идеална за нуждите им.
Крис лапва поредната дъвка, докато двигателят бръмчи нагоре по един от прословутите хълмове на Сан Франциско.
– Близо ли сме вече?
Жена му завърта капачката на бутилката кола-кола, която пие, и проверява навигацията, поставена на таблото пред нея.
– Остават два-три километра, преди да завиеш, после още толкова – обяснява тя. После дърпа деколтето на розовата си тениска с рисунка на мис Пиги и си вее с ръка. – Мислиш ли, че климатикът на това чудо работи?
– Пуснах го да духа топло, за да те накарам да си свалиш тениската.
Тя се разсмива и я навива почти до гърдите си.
– Ако я сваля, докато шофираш, ще свършим в канавката.
– Идеята ми допада – отвръща закачливо той.
– Имах предвид мъртви.
– Това вече не звучи особено добре.
– Сериозно, можеш ли да пуснеш малко по-студен въздух?
Крис побутва с пръст копчето за климатика, но то е завъртяно на най-студено.
– Нещо не е наред. По-добре смъкни прозореца и пусни вятъра да развее хубавата ти коса.
Тя го възнаграждава с най-сексапилната си усмивка, сваля прозореца от своята страна и подава глава навън.