Персевал, или Разказ за Граала

139. Прави сега каквото щеш — тоз жребий е неотменим, като смъртта неумолим. [6868] Приел той, без дори да мигне, вестта, че зло ще го постигне (според момичето бездушно), а после някак равнодушно [6872] той вдигнал шала от земята и го протегнал към момата да си го сложи. Тя отново го стрелнала с очи сурово [6876] и казала му: — Ти, васале, от думите ми не разбра ли тъй шала ми да не размяташ? Ти за глупачка ли ме смяташ? [6880] Аз нямам никакво желание да ми обръщаш ти внимание. Не ти ли стана вече ясно, че аз сега не съм съгласна [6884] одеждите ми да подаваш с ръце нечисти? Прекаляваш! Как до лице, очи, уста ще доближа онез неща, [6888] които си докосвал ти? И нека Бог не ми прости, ако обхване ме желание във безразсъдно състояние [6892] сама да търся помощта ти. Момата взела си нещата, наметката добре присвила и на жребеца се качила. [6896] А на Говен пак с рязък тон тя рекла: — Вземай своя кон и… дето видят ти очите! Но аз ти тръгвам по петите: [6900] където и да идеш ти, злината ще те сполети (ако Всевишният е рекъл), преди денят да е изтекъл. [6904] Говен и дума не отвърнал, възседнал коня си и свърнал към онзи дъб с висок клонак, където храбрият юнак — [6908] пострадалият тежко рицар — бил с натъжената девица. Той знаел как най-люти рани лекуват се с треви подбрани; [6912] такива тъкмо за късмет съгледал край тревясал плет, откъснал ги и продължил. А не след дълго вече бил [6916] пак при девицата злощастна и оня рицар, който гаснел. Тя, щом видяла го, му рекла: — Кръвта му май че е изтекла, [6920] сеньор. На мене ми се струва, че той не вижда и не чува. Навел се и разбрал Говен, че пулсът му е учестен, [6924] че още топли са ръцете и казал й: — Не се косете, та той е жив, не е умрял. От болките е премалял, [6928] но още диша, пулс си има. Аз вярвам, че е излечима, макар и тежка, всяка рана. От билките ми той ще стане. [6932] Според най-вещия билкар това е най-добрият цяр. Превържеш ли със тях кората на някое дърво, когато [6936] е почнало да боледува, и него те ще излекуват: преди да мине много време, това дърво ще се съвземе, [6940] ще цъфне, че и плод ще върже. И вашият приятел бърже ще се оправи, стига само да вържа с билките гръдта му [6944] и другите места ранени. Ала за тази цел на мене ми трябва кърпа за глава. — Не се грижете за това! — [6948] веднага казала момата. И тя свалила от главата забрадката си снежнобяла и я на рицаря подала. [6952] На ленти той я разделил и много вещо прикрепил с тях билките към всяка рана и във очакване останал. [6956] След малко рицарят ранен въздъхнал, вече облекчен140, и тихо проговорил: — Нека Бог дава здраве на човека, [6960] възвърнал ми способността за изповед преди смъртта. Куп дяволи около мен нащрек са вече нощ и ден, [6964] за да ми приберат душата. Но преди тялото в земята да иде, иска ми се много да сторя изповед пред Бога. [6968] Познавам аз един свещеник, живее той уединено в параклис в нашия район. Да можех да намеря кон [6972] да ида да се изповядам, душата ми за да не страда на оня свят! Едва тогаз спокойно ще посрещна аз [6976] смъртта си. Питам се дали, сеньор, не бихте днес могли да ми помогнете със нещо. Я виж, задава се отсреща [6980] на кон един оръженосец. Ще сторите ли тъй, че после със коня му дотам да ида? Говен погледнал — що да види: [6984] един оръженосец мижав; напомняла косата рижа, тъй щръкнала и омотана, на четината на глигана; [6988]