Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Защо не на международното летище?
— Там е по-удобно… а и по-спокойно в момента.
Макайвър се намръщи. Валик имаше пълното право да иска от него подобни неща.
— Добре, ще се опитам — въздъхна той и придърпа към себе си бележника с формуляри за полетни разрешения. Най-отгоре стоеше разрешението за полета на Петикин до Табриз. Отново го обзе безпокойство. Къде, по дяволите, се изгуби този човек? В графата „пътници“ вписа името на генерал Валик и му го поднесе за подпис.
Валик хвърли един поглед на формуляра и решително го отблъсна.
— Не е необходимо тук да стои моето име. Пишете четирима пътници и известно количество багаж. Ще взема със себе си жената и децата. В Абадан ще останем една седмица, после се връщаме обратно. Моля един 212 да бъде готов в Галег Морги утре в девет!
— Съжалявам, генерале, но ако не впишем имената на пътниците, военните изобщо няма да приемат заявката. Ще я подам веднага, но не съм оптимист. — Макайвър взе писалката и започна да нанася имената.
— Спрете! Не искам да фигурират нашите имена. Пишете, че ще превозвате някакви резервни части за Абадан. Сто на сто имате такава необходимост, нали? — Потта по челото му рукна на ручейчета.
— Добре, но трябва да се подпишете в графата „разрешил полета“, да нанесете имената на пътниците и крайната точка на полета.
— Не разбрахте ли, че трябва да го уредите без името ми? — почервеня от гняв генералът. — Направете го веднага!
— Не мога! — Макайвър също започна да губи търпение. — Повтарям ви, че военните ще искат всички данни за полетите! Напоследък са станали досадни като конски мухи! Вече седмици не сме летели в тази посока и положително ще ни подложат на щателно претърсване! Техеран не е като Юга, където летим по сто пъти на ден!
— Специален полет за доставка на резервни части толкоз! Какво толкова сложно има?
— Има. Войниците в Галег Морги няма да ви пуснат до хеликоптера без съответното разрешение, да не говорим за контролната кула. Нали ще видят как се качвате, дявол да го вземе! — Макайвър го гледаше с открита досада. — Защо не уредите лично разрешението, генерале? Вие сте човекът с най-солидни връзки в Иран, за вас подобен проблем положително не представлява никаква трудност!
— Всички самолети са наши! Наши!
— Така е — кимна намръщено Макайвър. — Макар че ще станат ваши, като платите онези четири милиона долара, които все още ни дължите. Имате пълно право да летите за Абадан или където пожелаете. Но ако ви хванат в хеликоптер на С-Г с фалшиви документи, които са приподписани от мен, ще кацнете направо в затвора в комплект със семейството си, а там ще видите и мен, и пилота. Същевременно машината ще бъде конфискувана, а компанията ще изгуби завинаги разрешението си за работа на иранска земя. — При мисълта за затвора му се зави свят. Дори една десета от ужасите в подземията на САВАК да бяха верни, пак бяха прекалено много за един европеец.
Валик преглътна яростта си, седна пак на стола и върху лицето му се изписа пресилена усмивка.
— Не бива да се караме, Мак, прекалено дълго сме работили заедно — рече той. — Аз… аз ще направя предложението си особено привлекателно както за теб, така и за пилота. — Отвори куфарчето си и добави: — Дванадесет милиона риала. За теб и пилота.
Макайвър спря безизразен поглед върху пачките. Дванайсет милиона риала бяха около сто и петдесет хиляди долара или сто хиляди лири стерлинги. Той безмълвно поклати глава.
— Добре — въздъхна Валик. — По дванайсет на всеки, плюс разноските. Половината сега, останалото, след като се приземим на летището в Кувейт. Какво ще кажеш?
Макайвър изпадна в шок. Не само поради огромните суми, но и поради споменаването на Кувейт. Той вече подозираше какви са намеренията на генерала, но не очакваше те да бъдат извадени на показ толкова лесно. Всичко беше коренна противоположност на това, което Валик твърдеше в продължение на цели шест месеца — че шахът ще смаже опозицията и бързо ще се справи с Хомейни. Дори след невероятното отпътуване на шаха и триумфалното завръщане на Хомейни (Господи, нима това стана само преди десет дни?!) Валик продължаваше да твърди, че няма нищо обезпокоително, защото Бахтияр и генералите от Имперския генерален щаб поддържат равновесието, нещата са под контрол и „тази комунистическа революция под прикритието на Хомейни никога няма да успее. А и Съединените щати няма да позволят това, никога! В подходящо време специалните служби ще завземат властта и всичко ще бъде под техен контрол.“ До вчера Валик повтаряше убедено това, твърдеше, че след броени часове армията ще се намеси и първият знак бил потушаването на малкия бунт на военновъздушните сили от Безсмъртните в Дошан Тапе.