Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
От вчера сутринта не знаеха нищо за Петикин, излетял за Табриз. Наземният персонал в Галег Морги им даде противоречиви сведения — едни твърдяха, че Петикин бил отвлечен и заставен да отлети в неизвестна посока с „трима непознати на борда“, други пък казваха, че трима ирански пилоти завзели хеликоптера и поели към границата. Няколко души се кълняха, че тримата пасажери били висши ирански офицери, които искали да напуснат страната. „Защо винаги трима?“ — се беше запитал Макайвър. Знаеше, че Петикин беше успял да се добере до летището, тъй като колата му все още беше там, макар и ограбена и разбита, с източен резервоар. Бандар-е Пахлави, където би трябвало да зареди с гориво, мълчеше, а Табриз беше прекалено отдалечен. Той тихо изруга. Тежък ден.
Кредиторите започнаха да го притискат още от сутринта, телефоните не работеха, телексът блокира, а срещата му по обед с генерал Валик, който според уговорката с Гавалан трябваше всяка седмица да го финансира с пари в брой, се оказа пълен провал.
— Ще изплатим дълговете в момента, в който отворят банките — каза генералът.
— Това го слушам вече седмици наред — отговори хладно Макайвър. — Парите ми трябват веднага.
— На всички ни трябват! — изсъска гневно Валик, сдържайки избухването си само защото знаеше, че иранците в съседното помещение чуват всяка дума. — В момента се води гражданска война и аз не съм в състояние да отворя банките. Трябва да чакате. — Беше закръглен мъж с оредяла коса и тъмна кожа, облечен в скъп костюм. Снижи гласа си и добави: — Ако не беше глупостта на американците, които убедиха шаха да съкрати числеността на славната ни армия, сега нямаше да сме в това положение!
— Много добре знаете, че съм англичанин, а бъркотията сами си я забъркахте!
— Англичанин, американец — все едно! Грешката е изцяло ваша! Вашите правителства предадоха шаха и Иран, сега ще трябва да си плащате!
— С какво? — горчиво се усмихна Макайвър. — Вие държите всичките ни пари!
— Ако не бяха иранските ви партньори, и най-вече аз, вие нямаше да разполагате дори с едно пени! Анди не протестира. Получих телекс от своя уважаван колега генерал Джавадах, който ми съобщава, че тази седмица Анди ще подпише новия договор с „Гърни“.
— Аз пък научих лично от него, че сте му изпратили специален телекс, в който обещавате да ни отпуснете пари!
— Обещах да се опитам! — Генералът с усилие овладя гнева си, тъй като не можеше да мине без сътрудничеството на Макайвър. Избърса челото си с кърпичка и отвори куфарчето си. Беше пълно догоре с пачки банкноти, но той държеше капака така, че Макайвър да не вижда съдържанието му. Извади една от тях и щракна капака, после внимателно я преброи. Бяха петстотин хиляди риала — около шест хиляди долара. — Ето — рече доволно той. — Следващата седмица ще донеса още, а сега искам разписка, ако обичате.
— Благодаря — рече Макайвър и разписа разписката. — Кога ще можем да…
— Следващата седмица. Ако банките бъдат отворени, ще оправим всичко. Винаги държим на думата си. Винаги! Нали на нас дължите договора с „Гърни“? — Валик се наведе напред и снижи глас: — Имам един специален чартър за изпълнение. Утре сутринта трябва да имам на разположение един 212, готов за полет.
— Закъде?
— Трябва да прегледам някои обекти в Абадан — обясни Валик, а Макайвър забеляза ситните капчици пот, които покриха челото му.
— А как ще получа разрешение, генерале? Въздушното пространство на Иран се намира изцяло под контрола на военните и…
— Не се занимавайте с разни разрешения, просто…
— Ако не получим план на полета, одобрен предварително от военните, действията ни ще бъдат незаконни.
— Винаги можете да кажете, че сте поискали разрешение и сте го получили устно. Какво толкова трудно има?
— Първо, това е нарушение на иранските закони, генерале, на вашите закони. Второ, дори да излетим от Техеран без проблеми, следващият военен диспечер ще ни поиска номера на разрешението, който е записан в щаба на ВВС. А те са страшно подозрителни към полетите на хеликоптери, далеч по-подозрителни от цивилните си колеги. И щом разбере, че нямаме разрешение, незабавно ще ни нареди да се приземим и да се явим в контролната кула. Там ще ни арестува, а машината ще бъде конфискувана.
— Трябва да намерите някакъв начин, този чартър е особено важен за нас. От него зависи… подписването на договора с „Гърни“. Просто наредете един 212 да ни чака готов за излитане, в Галег Морги.