Вихрушка

— Означава, че са имали неприятности, но Руди се е справил. Ако беше обратното, Фреди несъмнено щеше да намери начин да ми го каже — френският му е достатъчно богат. Разполагахме с достатъчно време, въпреки че „те“ ни подслушваха. Кои ли са тези „те“? — удиви се Локхарт. — Сигурно същите, които са в Загрос.

В Загрос, един ден след като Локхарт се върна от Техеран, беше извършено нападение. Моллата на селцето Яздек беше получил заповедта на Хомейни за бунт срещу „незаконното правителство на шаха“ и беше вдигнал хората. Роден там, той притежаваше мъдростта, характерна за жителите на онези ирански селища, които са напълно откъснати от света през зимата, а през останалата част от годината — трудно достижими. Щеше да се бие с началника на полицията, който му се падаше племенник, и с Назири — шеф на базата и също член на семейството му, защото беше женен за дъщерята на балдъзата му. И нещо, което беше още по-важно — всички бяха галезани, част от номадското племе кашкай, заселили се преди векове край този тесен проход. Началникът на полицията Ничак хан беше техен каландар, т.е. старейшина на племето, избран в пълно съответствие с древните обичаи.

Моллата проявил достатъчно мъдрост да се консултира с него и Ничак хан се бе съгласил, че наистина трябва да се въстане срещу традиционния враг шах Пахлави, да се отпразнува този акт на революцията със стрелба във въздуха, а на разсъмване той сам да поведе въстаниците към летището на чужденците.

Появиха се рано сутринта, всички мъже на селцето, въоръжени до зъби. Ничак хан беше захвърлил полицейската униформа и се бе нагиздил с племенната носия. Беше доста по-нисък от Локхарт, здрав и стегнат, с железни ръце и стоманени мускули, препасал патрондаш и с пушка в ръце. По предварителна уговорка Локхарт и Жан-Люк Сесон ги посрещнаха край двете набързо издигнати каменни колони, които маркираха входа на базата. Локхарт отдаде чест и се съгласи, че Ничак хан има пълна юрисдикция над базата, двете каменни колони бяха срутени сред радостни възгласи и безразборна стрелба във въздуха. После Ничак хан връчи на Сесон букет цветя. Жан-Люк се явяваше представител на Република Франция, на която галезаните — кашкаи изразяваха благодарност заради подкрепата на Хомейни, заел се с тежката задача да ги освободи от най-големия им враг шах Пахлави.

След въодушевени речи от двете страни започнаха празненствата. Ничак хан и моллата официално помолиха Том Локхарт, главатаря на племето чужденци в Загрос Три, да продължи своята дейност и при новата власт. Локхарт тържествено прие…

— Да се надяваме, че Руди и момчетата са имали твоя късмет в Загрос, Том — рече Макайвър и обърна гръб на тъмния прозорец. — Нещата вървят все по-зле. „Ужасното убийство на Киаби е лош знак за нас — помисли си той. — Как, по дяволите, да измъкна Джени от Техеран, къде, по дяволите, е Чарли?“