Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Съжалявам, но Есвандиари ползува едноседмичен отпуск.
Ставаше въпрос за директора на местния клон на „Иран Ойл“.
— Добре, тогава пратете останалите под ръководството на Павуд.
— Веднага.
Разговорът прекъсна. Еър каза на останалите за какво става дума и излезе да предаде заповедта. Масил се притесни.
— Капитане! Ваше превъзходителство! Аз съм дежурен до залез-слънце. Очакваме двете машини 212 и…
— Заповедта се отнася до всички правоверни и трябва да се изпълни незабавно. Документите ти са наред, вече години работиш в Иран. По-добре да идеш, защото той знае, че си тук… Или имаш от какво да се страхуваш?
— Не, ни най-малко.
Еър видя как по челото на палестинеца избиха ситни капчици пот и каза:
— Не се безпокой, Масил. Ще те заместя, докато се върнеш. Сигурно няма да трае дълго.
Прие двата хеликоптера 212, изпрати екипажите да почиват и с нарастващо нетърпение зачака завръщането на Масил. Бавеше се прекалено дълго. Опита се да свърши някоя и друга рутинна работа, но скоро се отказа. Единствената мисъл, която го топлеше, беше фактът, че жена му и децата му са на сигурно място в Англия въпреки противното време, противната влага, противните стачки и още по-противното правителство там.
Малко след мръкване късовълновата радиостанция оживя.
— Ало, Ковис, говори Макайвър от Техеран…
11
Техеран, централата на С-Г: 6,50 вечерта.
— Ало, Ковис, говори Макайвър от Техеран, чувате ли ме? — повтори Макайвър.
— Техеран, тук Ковис, задръж едно. — Това означаваше да изчака.
— Окей, Фреди — отвърна Макайвър и сложи микрофона на бюрото си. Двамата с Том Локхарт, който следобед бе пристигнал от Загрос, седяха в канцеларията на последния етаж на сградата, в която вече десет години се помещаваше централното управление на С-Г. Тя беше на пет етажа с плосък покрив, превърнат от Джени в прекрасна градина със столове, масички и малка скара за пикник. Генерал Бени-Хасан, близък приятел на Андрю Гавалан, беше препоръчал тази постройка с цялото си сърце: „За компанията на Анди Гавалан само най-доброто! Има място за половин дузина офиси, цената е съвсем приемлива, на покрива можете да монтирате генератор и антена, близо сте до главната магистрала, която води за летището, пазарът ви е подръка, моят офис е отсреща, място за паркиране има достатъчно. А сега — най-специалното предимство!“ — При тези думи генералът беше отворил вратата и бе показал на Макайвър тоалетната. Обикновен, не много чист клозет.
— Какво му е толкова специалното? — учуди се Макайвър.
— Единствен в сградата. Всички останали са обикновени дупки в пода, които се заливат с вода. Ако човек не е свикнал да клечи, тази операция е доста опасна. Особено за дамите, които често се хлъзгат в дупката и резултатите са доста миризливи… — Генералът, приятен човек с безупречни обноски, избухна в смях.
— Навсякъде ли са такива тоалетните?
— Да, дори и в най-богатите домове, с изключение на международните хотели. Ако се замислите, Мак, ще откриете, че клякането е по-хигиенично, защото не се докосвате до нищо. Освен това имаме и това. — Ръката му посочи тънък маркуч, окачен на казанчето. — Ние се почистваме с вода и винаги го правим с лявата, тя е лайняната ръка. Дясната служи за хранене, затова никой не предлага нищо с лявата си ръка. Това би било проява на крайно невъзпитание, Мак. В ислямския свят никога не трябва да ядете или пиете с лявата ръка, освен това не забравяйте, че в повечето тоалетни няма маркучи и трябва да използувате водата от кофа, ако има такава, разбира се. Както вече казах, това е доста деликатна операция, но няма как — начин на живот. Между другото в ислямските страни няма да срещнете нито един левичар. — Отново прозвуча добродушният смях. — Повечето мюсюлмани не могат да се облекчават, ако не са клекнали, просто така са устроени коремните им мускули. Ако попаднат на европейска чиния, те клякат и на нея. Странно, нали? Но ако човек се замисли, бързо ще открие, че извън големите градове, а пък и в тях, рядко има дори течаща вода. И това е така в почти цяла Азия, Близкия изток, Китай, Индия, Африка, Южна Америка…
— Какво си се замислил, Мак? — попита го Локхарт. Високият канадец се беше отпуснал насреща му в удобно кресло, съвсем като това, на което седеше й Макайвър. Осветлението и отоплението работеха на максимални обороти, задвижвани от собствения генератор на компанията.