Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Но ако фактите на Конърман показваха Вейл като смел, колоритен, циничен, арогантен юридически вълшебник, нехаещ за властта и авторитетите, прозата му описваше един донякъде различен човек: мъдър и чаровен веселяк, непокварим, неподкупен и непобедим, и който, когато Конърман веднъж бе цитирал веруюто на Дизраели, че „Истината е правосъдие“, бе отвърнал: „Истината е възприятие, правосъдието е илюзия“.
Той не цепеше басма никому, факт, болезнено познат на Рой Шонеси, най-могъщия политически хулиган на щата, който бе избрал Вейл за областен прокурор на Чикаго и когато Вейл се бе приближил прекалено близо до тъмните дела на Шонеси, го бе издигнал до поста генерален прокурор на щата, откъдето той незабавно се зае да разследва Лейси и Гросман, двамата най-големи политически поддръжници на Шонеси. Поведението на Вейл бе принудило Шонеси да обяви, че „Проблемът с Вейл е там, че той не си познава приятелите“, на което Вейл бе отвърнал че „знам кои са приятелите ми, но повече ме интересуват враговете ми“. При друг случай Шонеси го бе нарекъл „неблагодарен кучи син“, на което Вейл бе отвърнал: „Някой би трябвало да попита Рой какъв смисъл влага в думата «благодарност».“
Мардж Кастен, чиято кариера не се различаваше много от тази на Вейл, също не беше от наивните. Тя бе подбрала двамата мъже, с които Вейл бе разговарял предния ден, с надеждата, че фанатизмът и чувствата на единия и змийската съобразителност на другия ще го убедят, че страховете на президента по отношение на Светилището не са лишени от основание. Тя също така знаеше, че поема политически риск с препоръката си за човек, който ненавижда всякакви правилници и протоколи, който винаги върши нещата така, както той си ги разбира, който нито може да работи в екип, нито е подлизурко. Човек, достатъчно циничен, за да вижда зад фасадата.
Тоест той бе всичко онова, което политическите играчи във Вашингтон ненавиждаха.
Но тя също така беше сигурна, че Вейл е единственият адвокат, който може да вкара Светилището в съда. Така че сега нервно се въртеше до прозореца на спалнята си и потропваше с крак в очакване на лимузината, която щеше да докара Вейл до вратата й и да откара и двамата в Белия дом. Когато автомобилът пристигна, тя бързо се намести до него на задната седалка.
— Добро утро, госпожо генерален прокурор — каза Вейл. Беше облечен в тъмнокафяв двуреден костюм и носеше тъмнозелена вратовръзка на геометрични фигури.
— Добро утро — отвърна тя. — Хубав костюм.
— Ще предам на Джейн думите ви, тя ми купува всички костюми.
— Отличен вкус.
— Знам.
— Как мина пътуването?
— Интересно.
Колко невъзпитано! Впрочем тя не бе и очаквала друг отговор. Реши да опита друга тактика.
— Протоколът за срещата е сравнително официален — каза тя. — Към президента можеш да се обръщаш с „господин президент“ или „сър“. Към другите с „госпожо“ и „господин“ еди-кой си, според случая.
— Добре.
— Ще ти нахвърлям главните участници в срещата. Хари Симънс. Той е шеф на ФБР за пред медиите, в действителност работата ръководи Били Хардистан. Симънс беше доведен да сложи в ред хаоса в лабораториите и осиранията в Оклахома Сити. Веднага щом имиджът на Бюрото се оправи, ще си отиде. Уейн Бродски е директор на СКТАОО. Бори се със зъби и нокти за поста си. Симънс иска СКТАОО да станат част от Бюрото. СКТАОО бяха натопени в Уейко и Руби Ридж, ФБР нахлу в комплекса и приключи съпротивата на Уивър, но СКТАОО обра луфта за осирането. Следва Ед Рандолф, директор на Службата по контрола върху данъците и приходите. Две години мечът вися над главата му. Службата отвътре е пълен хаос, което впрочем не е тайна за никого. Президентът е поел ангажимент да я прочисти. Преди няколко седмици Пенингтън хвана Рандолф, че лобира свои хора в Конгреса да съхранят статуквото му, и му направи строга забележка. Или да си затваря устата, или да си обира крушите. И накрая идва Клод Хукър, съветникът по националната сигурност. Наистина гаден тип. Двамата с Клод сме в дружески отношения, но това е най-многото, което му позволявам. Бивш агент на ЦРУ, бивш морски пехотинец, бивш, бивш, бивш — и неодобрява назначаването на жени на висши държавни постове. Мисли си, че кабинетът трябва да бъде някакъв момчешки клуб. Тия момчета обаче са много ефикасни, когато не става въпрос кой от тях да е най-отгоре.