Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Отказът да се плащат данъци е част от целия случай и е най-лесен за доказване — упорстваше Рандолф.
— Съгласен съм, че е лесен за доказване, директор Рандолф, но е дяволски трудно да се убеди журито в това, а в крайна сметка тяхното мнение е решаващото.
— Искате да кажете, че няма да се занимавате с дела по избягване плащане на данъци? — попита Хукър.
Вейл го игнорира и продължи да говори директно на президента.
— Господин президент, вие ме поканихте, за да събера доказателства по РИКО срещу Светилището. Аз заявявам, че ако прибавим и данъците, случаят вероятно ще бъде компрометиран още от самото начало.
— Значи не искате да се занимавате с тази страна на проблема? — попита Пенингтън.
— Ако вкарам делото в съда, не бих искал да го загубя заради данъчните истории. След като приключим, ще има достатъчно хляб и за Службата по данъчния контрол.
— Смятате, че избягването на плащане на данъци е толкова деликатна тема?
— Изобщо не се и съмнявам, сър. Това е единственият пункт от пропагандата им, която може да събуди съчувствие у журито. Спомнете си, че ние преследваме армия, която се представя за църква. Това без друго е достатъчно деликатно, та да намесваме и данъчни истории. Познавам хора, които ненавиждат милицията, но смятат, че тя е абсолютно права що се отнася до позицията им по отношение на данъците.
Пенингтън се отпусна в стола си, замислено затропа с пръсти по бюрото и каза:
— Продължавайте.
— Колкото повече усложним делото, толкова повече ще улесним защитата. Трябва да е максимално просто, ясно и прямо. Вкараме ли и въпроса с данъците, ще привнесем и елемент на съмнение. Хората не ще се примирят с убийства, грабежи или пране на пари… но засегнем ли темата за данъците, ще изгубим. Ще разделим журито на две и не е ясно коя част ще надделее. Достатъчен е само един глас повече против и с нас е свършено.
— Добре — каза Пенингтън. — Какво друго има?
— Искам пълно съдействие от страна на Бюрото и СКТАОО. И Службата за данъчен контрол. — Той погледна Рандолф и каза: — Вие разполагате с информация, до която не можем да се доберем бързо по официален път, господин директор.
— Нашата информация е строго поверителна — заяви Рандолф.
Президентът бе чул всичко, което му бе нужно да знае за ролята на данъчния контрол по делото.
— О, сигурен съм, че можете да заобиколите формалностите — каза той, запушвайки устата на Рандолф.
— Бих искал също така да запазя назначението си в тайна колкото се може по-дълго, господин президент — каза Вейл. — Нека не известяваме още от самото начало Светилището за намеренията ни.
— Добра идея — одобри Пенингтън.
— Има и още един проблем. Трябва ни съчувстващ съдия.
— Съчувстващ в какъв смисъл?
— Ами да ни влиза в положението при подслушване на телефонни разговори, пълно следене, достъп до поверителна информация, банкови транзакции, вмъкване в компютри.
— Хммм — промърмори президентът, помисли малко и после се обърна към Хукър. — Какво ще кажеш за Луси Макинтайър? Тя е в осми съдебен окръг. Вироглава е, но е честна, и предполагам, че ще погледне благосклонно на молбата.
Хукър кимна.
— Искате да разговарям с нея?
— Да, но не толкова директно. Измисли някакъв повод дай се обадиш и й го спомени между другото. Не я карай да остава с впечатлението, че разчитаме на нея. И тогава Мартин може да си уреди среща с нея и да се пробва.
— Да, сър — каза Хукър и започна да драска в бележника си.
Президентът се обърна към Вейл.
— Още нещо?
— Не, сър.
— Значи се разбрахме?
— Разбрахме се, господин президент.
Кастен въздъхна облекчено. Пенингтън беше във възторг.
— Отлично — заяви той. — Добре дошли на борда. Колко бързо можете да започнете?
— Утре сутринта става ли?
Пенингтън погледна часовника си и се усмихна.
— Ще прахосаме сума ти часове от днешния ден. Мардж, ти можеш да свършиш и последната работа. Закълни Мартин и да започваме.
Той се изправи и разтърси ръката на Вейл.
— Моите поздравления, господин заместник генерален прокурор.