Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Тя направи салатата, докато той мариноваше пържолите със специалния си сос и кипваше водата. Идилична семейна сцена, съвместно готвене, Магу търпеливо чакаше кокалите — а през това време в главата на Вейл се тълпяха видения за коварни убийци, смърт и разруха в един съвременен Див запад. И тя имаше своите видения: взривени автомобили, убийства и разкъсани тела в Средния изток, които изведнъж се оказаха съвсем близо — в Оклахома Сити.
Тя се сгуши в него под одеялото и потърси вдлъбнатината под ключицата му — любимата си възглавница. Той не бе обсъждал предложението, откакто бяха започнали да приготвят вечерята. Преди да разсъмне, хеликоптерът щеше да дойде и да го откара на среща с президента. До този момент той трябваше да вземе своето решение и тя със сърцето си знаеше какво ще е то. Част от нея искаше той да приеме работата, защото беше най-подходящият за нея и щеше да я свърши както трябва. Но останалата част се плашеше от бъдещето, което предвещаваше и на двама им този избор.
Тя не го попита. Може би той още не беше решил. Но го попита за друго.
— Кога ще дойдат?
— В пет и половина.
— Ужасно!
— Да. Президентът сигурно е ранобудник.
— Е, нали има да върши доста работа… Този път ще си сложиш ли костюма?
— Тъмнокафявия.
— С коя вратовръзка?
— Нямам представа.
— Ще ти избера.
— Тъкмо на това разчитах.
— Колко време няма да те има?
— Знам ли, по дяволите. Ако откажа работата, вероятно ще ме отпратят обратно с влака.
— В товарен вагон.
— Да де. Като някой скитник.
— Дано да имаш късмет да попаднеш на някоя хубавичка скитница.
Той плъзна ръката си по гърба й и в междината на бедрата й.
— В товарните вагони не пътуват хубавици. — Леко я подразни с връхчетата на пръстите си.
— Ха. Не си ли спомняш… аа… „Пътешествията на Съливан“? Вероника Лейк?
Той плъзна ръката си нагоре и я загали.
— Това става само на кино.
Обърна се към нея, облиза показалеца на другата си ръка и я погали по долната устна. Дъхът й секна и тя прокара ръка по корема му. Усети как се надига срещу дланта й.
— Знаеш как да запушиш устата на едно момиче — прошепна тя.
16.
Мардж Кастен беше нервна. Вейл не й се беше обаждал и тя не знаеше как да изтълкува мълчанието му. Дали щеше да отхвърли предложението на президента? Или щеше да приеме? Или пък предпочиташе да изчака и да види как ще мине срещата му с Пенингтън преди да вземе решението си?
Вейл беше истинска загадка за нея. Беше чела и препрочитала десетки пъти статиите на Конърман. Как на млади години Вейл бил пресметлив, изключително хитър и арогантен адвокат, истинско предизвикателство спрямо закона на всеки ъгъл. Той размазваше обвинителите, включително и любовницата си, Джейн Венъбъл, бе изпратил не един от тях — включително и Венъбъл — в частния сектор, и беше истинско страшилище за съдиите.
Като обвинител се бе превърнал в страховит опонент на бившите си колеги, познаваше всеки техен номер — нали повечето беше измислил сам, — можеше да се вмъкне в главата на всяка защита, да предскаже накъде ще поеме делото и да сгащва противниците си на всеки завой. Бе сформирал страхотна група млади адвокати, които пресата бе кръстила „Дивата банда“. Вейл бе посял в тях любовта към битката. Конърман навремето бе писал: „Вейл и неговата Дива банда гледат на залата на съда като на римски Колизеум, като на арена, където царуват хитростта и знанието; където адреналинът ги подгонва срещу закона, каноните му, традициите, статутите и структурата, за да лъжат, маневрират и съблазняват съдебните журита да приемат тяхната гледна точка за истината.“ Брилянтните му начални забележки към журитата бяха като зловеща поличба за защитата, а заключителните му речи я довършваха. Той беше представител на Божия гняв за углавните престъпници и техните адвокати. И за съдиите. Веднъж бе споменал на Конърман: „Обичам закона. И виждам дълга си да го ритам непрестанно по задника, за да не се отклонява от правия път.“ И наистина довеждаше всяко дело до края, а понякога и отвъд него. През петнайсетте години, откакто Конърман бе започнал да следи кариерата на Вейл, адвокатът беше проявил неуважение към съда повече от двадесет пъти, бе платил глоби на стойност 175000 долара и веднъж бе прекарал десет дни в един областен затвор.