Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
„Някой да познава този човек?“
15.
Джейн Венъбъл стоеше до големия прозорец на вилата и гледаше Магу, който като някакво привидение се стрелваше в мрака между дърветата край езерото, като от време на време спираше да души някоя дупка на заек или корените на някое дърво. Зад него Мартин се промъкваше сред храстите, спря и хвърли фризбито към бялото куче, то проследи полета му, скочи и го улови със зъби. После зачака неподвижно с отпусната опашка и приведена глава. Когато Вейл се приближи, се обърна и погледна към езерото, където двама души от обед ловяха риба.
— Виждам ги, приятелю — каза Вейл.
Доволен, Магу се завъртя и отново хукна. Вейл вдигна фризбито и тръгна към брега. Спря и загледа рибарите. От време на време единият вдигаше бинокъл и оглеждаше езерото, съсредоточавайки се върху крайбрежната линия.
„Рибари, дрън-дрън“ — каза си Вейл.
Магу излая и Вейл хвърли фризбито към голямата ливада между къщата и езерото. Белият пес затича като състезателен кон, но този път не успя да го настигне навреме. Пластмасовата играчка се удари в замръзналата, покрита със сняг земя, и се отклони към къщата. Кучето извърна с отвращение муцуната си към Вейл, демонстративно заряза играчката и се запъти към къщата.
Джейн му отвори задната врата. Магу се плъзна покрай нея и заситни право към паничката. Вейл също влезе, смъкна ръкавиците си и потри ръце.
— Страшен студ, по дяволите — оплака се той.
— Не притеснява обаче много приятеля ти — кимна тя към кучето.
— По дяволите, колкото е по-студено, толкова повече му харесва. Мисля, че има някакъв ген от ескимоско куче.
Тя се приближи до него и нежно го целуна.
— Доста време ви нямаше.
— Ходихме чак до язовирната стена.
— Видя ли рибарите?
— Да. Магу ми ги показа.
— Доста неподходящ ден за риболов, не мислиш ли?
— Ако те са рибари, аз съм оперен певец. Единият оглежда езерото с бинокъл цял ден.
— Забелязах. Кои мислиш, че са?
— Нацистки шпиони. Искат да взривят стената на язовира и да потопят долината.
— Господи, какво въображение! Това пътешествие явно доста ти е размърдало намотките.
— Не знам какво да правя — каза той. — През цялата разходка само прехвърлях за и против.
— И?
— Джейни, нещата са много дебели. Трябва да помисля много добре.
— Тия дни трябва вече да се връщам на работа, скъпи.
— Това гласуване в полза на решението да поема задачата ли е?
— Господи, не, нямам никакво намерение да оказвам влияние върху крайното ти решение.
— То ще засегне и двама ни. Ти имаш право на глас.
— Какво ще кажеш за Магу, и той ли има право на глас?
— Разбира се.
Белият пес вдигна глава и Вейл го попита:
— Как мислиш, Магу? Да приема ли, или не?
Кучето изръмжа, пльосна се пред прозореца и задряма.
— Ето, на това му казвам живот — засмя се Вейл. — Гладна ли си?
— Аха.
— Ще опека две пържоли.
— Направих ябълков сладкиш.
— Значи затова мирише толкова хубаво. Ама ти си била голяма домакиня.
— Съмняваше ли се?
Той отиде в кухнята и извади две пържоли и една маруля.
— Аз ще направя салатата — каза Джейн и закълца марулята на дъската, а Вейл се зае с пържолите.
Беше й разказал къде е ходил, като внимаваше да не дава много подробности от разговора с Уолър. Но пък за сметка на това й пусна записа от разговора с Джордан в Койот Флатс и й разказа за Уолър и линчуването и обира на оръжейния склад. Тя седеше мълчаливо, гледаше го и виждаше как все повече се ядосва. Долавяше и още нещо в гласа му: възбудата, която не беше усещала у него от последното дело по РИКО. Бе се тревожила за него, беше го гледала как неуспешно се мъчи да се съсредоточи върху книгата си или говори за преподавателска дейност и бе разбрала, че и двете неща не му допадат. Усещаше, че сега е попаднал на онази работа, която му доставя най-голямо наслаждение. Но също така имаше и усет за опасността, която до този момент не бе усещала. Това бяха опасни хора и ако Вейл поемеше работата, веднага щеше да се озове в центъра на опасността.