Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
— Не, реалистично.
— По дяволите, ще разполагаме само с неговите показания срещу техните и те ще хвърлят всичко върху него и ще го изкарат лъжец. Да ти кажа, стана ми страшно, когато нарече засадата акт на обявяване на война. Каза го съвсем сериозно.
— Ако приемем, че до този момент не са убили никого, тогава това със сигурност бележи решителен поврат в тактиката им.
— Може би страшно им е трябвало оръжието и камионът и са искали да избягнат подпалването му.
— Това променя нещата из корен — каза Файърстоун.
— Така е. Забравих да питам кой е бил оцелелият член на групата от опита за банков обир в Денвър.
— Казва се Люк Съндъргард. Излежава доживотна присъда без право на помилване в Левънуърт.
— Какво е казал досега?
— Абсолютно нищо. Все едно че са залепили устата му с туткал.
— Е, ако се заема с тази работа и ми потрябва Ралфчо, той ще се озове в съда и можеш да заложиш фиша на заплатата си, че пет пари не давам каква сделка е сключило правителството с него.
— Чухме, че си бил много корав — усмихна се Файърстоун.
— Така значи, а?
— Да.
— Ако той откаже да сътрудничи, наистина ще разберете колко съм корав. Ще му кажа, че ще му бия шута толкова бързо, че няма да има време даже и да събере сака си с комплект бельо и бившите му авери вече ще са скочили през прозореца му.
— Не вярвам, че ще го направиш, Марти.
— Така е, но преди да съм приключил с него, той едва ли ще се усъмни в думите ми. — Вейл пъхна ръка под сакото си, измъкна малък диктофон и пренави касетата.
— Ти си го записал? — попита изненадано Файърстоун.
— Записах ги и двамата.
Файърстоун не коментира репликата му.
— Знам какво си мислиш. Мислиш си, че записите не се признават за доказателства пред съда, след като предварително не съм поискал официално разрешение.
— Мина ми през ума.
— Никога няма да ги представя като доказателство.
— Значи просто изследване, а?
— Мога обаче да намеря някой федерален съдия да им хвърли по едно ухо и да се изнерви до такава степен, че да ни даде разрешения за подслушване на телефони, заповеди за следене, обиск и задържане, и може би да надзърнем в един-два компютъра. Без тях работата я пиши бегала.
— Значи ще се заемеш със случая под параграфите на РИКО, така ли?
— Не съм казал това. Това ще е само ако реша да се заема със случая.
— Можеш да откажеш на президента?
— Сам, тринайсет години се занимавам с политически футбол, десет като обвинител, три като главен прокурор на щата. Дошло ми е до гуша от всевъзможни политикани кариеристи и конгресмени курви от всевъзможни комисии и от съдии с прекалено много приятели тъкмо на местата, където изобщо не би трябвало да ги имат.
— Днешният ден не промени ли решението ти?
— Това е първият път в живота ми, когато съм свободен. Писнало ми е от ограничения. Знаеш ли, пиша една книга от доста време. Имам и предложение от юридическия факултет в Чикаго. Не искам още един воденичен камък на врата, та ако ще да е президентски.
— И ще му изтърсиш всичко това в лицето?
— Не знам какво ще му кажа.
— Знаеш ли, Мардж Кастен е най-прямият човек в цялото правителство. Кажи й правилата си и ако тя се съгласи, същото ще направи и Пенингтън.
— А какво ще стане, ако на Службата за контрол върху данъците и приходите им хрумне да си наврат носа в нашия случай в търсене на някакви дивиденти или ФБР реши също да си покаже рогата?
— Това е между теб и генералния прокурор. Те всички работят за нея.
— На нея от това няма дай е по-леко. Представи си, че Хардистан отиде при нея и й каже, че имат ясна представа върху случая с отвличането на оръжейния конвой? ФБР веднага се изпъчват в героична поза. Генералният прокурор също е герой. А на делото по РИКО му казваме сбогом.
— Тя е шефът — каза Файърстоун. — Тя единственият човек, който решава кога едно дело отива в съда.
— Политика — изръмжа Вейл.
— Само че в този случай ти ще си само на два стола от президента и ако Мардж реши да играе по правилата ти, няма да има за какво да се тревожиш.
— А ти какво печелиш от случая?
— Аз бих искал да съм човекът, който предявява заповедите за арестуване. Бих искал да закопчея белезниците на Енгстрьом и Шрак и останалите от компанията им.