Владетелят на Ада
- Автор: Диль Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владетелят на Ада». Краткое содержание книги:
Хукър прониза със злобен поглед Кастен и изръмжа:
— Това не беше необходимо.
— Тази дискусия също — върна му го тя. — Господин Вейл даде съгласието си да оглави специалния екип и Министерството на правосъдието също е съгласно. Това беше решение на президента. Точка на въпроса.
— Е, тази сутрин май нещо не сме много на кеф — процеди Хукър.
В този момент вратата се отвори и Лорънс Пенингтън влезе, слагайки край на словесната битка. Вейл се изненада, че президентът е по-едър, отколкото на снимките или в репортажите. Всички станаха. Пенингтън беше с тъмносин костюм и червена вратовръзка. Той застина за миг на прага, прошепна нещо на секретарката си, после влезе в залата.
— Добро утро, госпожо генерален прокурор, добро утро, господа. — Той кимна и се приближи до Вейл. — Вие трябва да сте Мартин Вейл. Удоволствие е да ви видим сред нас. — Ръкостискането му беше стоманено.
— Удоволствието е мое — отвърна Вейл и с изненада установи, че гърлото му е пресъхнало.
— Извинявам се, че закъснях — каза Пенингтън, седна на мястото си и веднага се обърна към Вейл. — Е, господин Вейл, имахте ли време да размислите върху предложението ми?
— Аа, господин президент… — започна Хукър, но Пенингтън запуши с жест устата му, след което се приведе към Вейл. — Мога ли да ви наричам Мартин?
— Нямам нищо против, господин президент.
— Добре. И така, какво ви е мнението за идеята на генералния прокурор?
Вейл усети погледите на всички върху себе си, особено този на Хукър, който го гледаше втренчено. И каза:
— Мисля, че е отлично решение на проблема. — Усети с периферното си зрение как челюстта на Хукър се стяга при думите му и добави: — Ако можем да го осъществим.
— Изпитвате някакви съмнения ли?
— Хубаво е, че заплахата е реална и опасна, но се налагат известни усилия, сър.
— Можете ли да се справите?
Вейл не искаше да изглежда уклончив. Пред него стоеше бивш офицер, който не обичаше извиненията.
— Да, сър. Ако доказателствата са налице, ще се справим, а аз съм сигурен, че ги има. Но трябва да има няколко условия.
Кастен му хвърли поглед и за момент той зърна паника в очите й. „Условия? Това е президентът, Марти!“
— Да ги чуем.
— Господин президент, целта на всеки случай по РИКО е да обхванем в примка трима или повече рекетьори или групи заедно и да докажем, че са виновни в углавни престъпления или са печелили чрез такива. Според мен трябва да ги обвиним в престъпления, които да не позволят на никого да им симпатизира. Клането на американски войници в Битъррутс, кражбата на държавно имущество от оръжейния склад в Хелена, убийство, въоръжен грабеж и пране на пари. И с напредването на делото вероятно ще сме в състояние да добавим конспирация и корупция на държавни служители. След като го направим, вкарваме ги в съда и ги осъждаме, и страната ще прогледне за опасността, която я е грозяла. Но ще трябва да наложим някои условия още от началото, сър.
— И кои са те?
— Представлението се ръководи от един човек.
— И този човек сте вие, нали?
— Да, сър.
— Точно това е причината, поради която сте тук — заяви Пенингтън.
— Добре.
— Забелязах, че пропуснахте данъчния аспект на въпроса — намеси се Рандолф. — Той със сигурност трябва да бъде част от делото.
„Хайде, започва се“ — помисли Вейл. Но беше подготвен за първата битка и каза рязко:
— Господин Рандолф, не мога да се съглася с вас по този пункт.
Рандолф изглеждаше зашеметен. Кастен доволна отпи от кафето си. Пенингтън видимо се развесели и попита:
— И защо така, Мартин?
— Избягването на плащането на данъци заема голяма част от пропагандата на милицията — обади се важно Рандолф.
— Оставете човека да довърши, господин Рандолф — каза Пенингтън.
— Защо е необходимо да поемаме този риск с темата за неплащането на данъци? Тук става въпрос за по-малко от хиляда и петстотин долара при повечето от случаите. Да отнемеш фермата на човек само защото дължи хиляда и петстотин долара данъци и четири хиляди в глоби е доста рисковано предложение за съдебното жури. Не бих искал да водя такава битка в съда. Някой наистина тъп адвокат може да ни съсипе. А ако изгубим дори само едно от делата, които трябва да докажем, цялото дело по РИКО хвръкна във въздуха.