В обятията на Шамбала

Спомних си за тибетците, които се покланяха на скелетите и също вярваха, че ще попаднат в Царството на мъртвите — в странния свят на сомати. Според тях там е много весело, защото освободените от телата си същества се наслаждават на воля на душевно озарение и наслади. Но там попадат само избраните. Онези, които Бог е дарил с особени способности — например способността да вдигат с поглед подобни шестоъгълни монолити.

— А защо камъкът е с шест страни? — попитах монаха.

— Ами… и това няма да разберете.

— Все пак?

— Шестте страни на този камък символизират шестте свята в Царството на мъртвите — монахът ме изгледа внимателно, сякаш се опитваше да долови дали съм разбрал поне нещичко.

— Странно, че там съществуват точно шест свята, а не… четири. Тату преведе моите думи. Монахът учудено вдигна вежди.

— В тибетските текстове има много сведения за Царството на мъртвите. Но ние, съвременните монаси, не можем да разберем всичко написано. Учителите са ни напуснали. Отдавна, много отдавна, не е излизал никой от Царството на мъртвите. Никой. А ние чакаме. Светът ни поглъща. Скоро от нас няма да остане и следа. Тревожа се, че няма да дочакаме мига, когато от Царството на мъртвите ще излезе учител и ще ни посъветва как да живеем. Но ние ще го чакаме с нетърпение — тъжно заключи монахът.

Аз също се натъжих. Но паралелно с тъгата усетих, че ме обзема и вдъхновение. Мислите ми закръжиха около паралелните светове. Скоро стигнах до извода, че влизайки един в друг като матрьошки, те се отличават от нашия свят само по геометрията на изкривеното пространство и различния ход на времето. Навярно основа на нашия триизмерен свят е триъгълникът (а като обемна фигура — тетраедърът), основа на четириизмерния е четириъгълникът (като обемна фигура — октаедърът) и т.н. Не зная защо, но ми се струваше, че онзи свят е шестизмерен и че е единен за всички светове преди шестото измерение. Тогава ние бихме се озовали във фракталния свят на отвъдното, където няма разстояния и мащаби. Там бихме видели също такива фрактални като нас събратя от други светове, които по време на земния си живот са били отделени от нас чрез невидимата преграда на пространството. Може би онзи свят не е само един — следващият трябва да се намира на нивото на 10-тото измерение, следващият на нивото на 14-тото измерение и т.н.

„Защо смятам, че не може да има двуизмерен живот, тоест живот в плоскост? Или едноизмерен живот, тоест живот в линия, или дори живот изобщо без измерения — нулев, тоест живот в една точка? — помислих си тогава. — Може би подобни форми на живот наистина съществуват?“

Разбирах, че ще го узнаем, едва когато се озовем в отвъдното и осъзнаем цялото величие на света, по-точно — на обединените светове. Сигурно хората от Царството на мъртвите живеят чрез душите си в отвъдното, като се наслаждават на божественото мироздание в цялото му многообразие. Те поне мъничко закрилят нас, хората от третото измерение, снизходително се отнасят към хората от второто измерение, принудени да живеят в плосък свят, и мъничко се присмиват на хората от първото измерение, които живеят в една линия, както и на хората от нулевото измерение, съществуващи в една точка! Но хората от шестото измерение знаят, че нулевото не е някаква затънтена и задръстена точка. Дори от точката човек може да се измъкне чрез чистота на душата и кристална яснота на помислите. Един ден величественото шестизмерно отвъдно ще прехвърли човека от нулевото в първото измерение и така ще му прокара път за възход по световете, ако той разбере, че главен критерий в живота е Чистата душа. А и обратният път сигурно съществува! Надолу по световете чак до пълното му изчезване — за онези, които не го проумеят. Кой знае какво е адът? Може би е пропадане в по-нисък свят — неугледен, чужд и примитивен, а раят — възкачване към по-висок.