Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Арлен се затича към един от демоните и се завъртя, за да му нанесе удар със защитения си крак в гърлото. Шанвах и Рена бяха готови да му се притекат на помощ.
Но мисловният демон срещна очите на Арлен в мига, преди да бъде нанесен ударът, и съществото се разтвори в мъгла, устремявайки се към Ядрото. Кракът на Арлен разби един от камъните в стената и от отслабения таван отново се посипа прах.
Останалите мозъци се разбягаха, без да се замислят. Арлен го беше очаквал. Мисловните демони се подчиняваха на един, който бе много по-силен от тях, но концепцията за лоялността им беше непозната. С огромно удоволствие оставяха другите от техния вид да умират и да изгубят възможността си да се размножават. В стаята останаха само мисловният демон, който Джардир беше хванал в капан, и неговият мимик.
Джардир бе притиснал ядронския княз към земята, но демонът бе по-силен, отколкото изглеждаше, и макар Короната да му пречеше да призове помощ или да избяга, красиянецът нямаше достъп до останалите си сили, докато поддържаше капана.
Демонският княз изпищя и мимикът му отговори, като се притече на помощ. Арлен нарисува във въздуха защита за студ и скова съществото в лед, а Рена го изрита и отчупи един от краката му. Крайникът падна на земята и се пръсна на парчета, а тя се завъртя, за да нанесе смъртоносния удар.
Но мимикът се разтопи в локва, кракът ѝ профуча във въздуха и Рена изгуби равновесие. От локвата веднага израснаха пипала. Защитите по кожата на Рена и щитът на Шанвах попречиха на прекия контакт, но въпреки това ударите му ги събориха на земята.
Обаче двете не бяха някакви си новачки. Шанвах се претъркули и скочи на крака. На Рена ѝ липсваше подобна елегантност, но нощната сила ѝ позволи бързо да се вземе в ръце и тя беше готова, преди демонът да успее да се промени.
Мимическият демон не беше за подценяване. Свирепи телохранители на мозъците, мимиците бяха и капитани на силите на ядроните, с интелигентност, която далеч надвишаваше тази на обикновените търтеи. Арлен усещаше, че той вече зове подкрепления. Всички търтеи, които се намираха наблизо, бяха или мъртви, или полудели, но скоро зовът на мимика щеше да достигне до онези, които се намираха извън обсега на мисловните писъци на мозъците. Нямаше да успеят да нахлуят в защитената гробница, ала тунелът, който водеше до нея, скоро щеше да се напълни с люспи и нокти.
Арлен се обърна към Джардир, който продължаваше да се бори с мозъка, и разбра кое е първото нещо, което трябва да направи.
– Убийте мимика! – извика той на Рена и Шанвах. – Внимавайте за подкрепления!
След това им обърна гръб и се хвърли в битката с мозъка.
Рена и Шанвах удариха едновременно; ножът на Рена се заби в гърдите на променящия се мимик, докато Шанвах го промуши в гърба.
Никой от двата удара не се оказа смъртоносен. Плътта на демона се топеше под защитените оръжия като восък под пламък. Шанвах изгуби равновесие и копието ѝ мина на сантиметри от лицето на Рена.
– Пази вратата! – извика Рена. – Аз ще се справя с това!
Демонът замахна към нея, но мимическите ѝ защити припламнаха и огромните му нокти само я отблъснаха назад, вместо да я разпорят надве.
Шанвах я погледна със съмнение, но кимна и хукна към входа, приготвяйки лъка си.
Рена нарисува една мимическа защита във въздуха, както я беше учил Арлен, и извлече от магията на Анокх Слънце, за да захрани с енергия символа. Демонът беше отхвърлен към стената и таванът отново потрепери. Тя се опита да нарисува още няколко, за да го хване в капан, но мимикът заби ноктите си в стената, откъсна един грамаден каменен блок и го запрати срещу нея. Рена се хвърли настрани, но не достатъчно бързо, и каменният къс я удари по рамото и я събори на земята. Главата ѝ се удари в каменния под и пред очите ѝ проблеснаха искри.
За секунди успя да се съвземе, да извлече магия, за да изцели раните си и да проясни главата си, но демонът вече бе успял да изкърти още един камък, без да се интересува, че гробницата може да се срути, и щеше да я премаже, ако не беше Шанвах. Първата ѝ стрела се заби в ръката му и той изпусна камъка. Втората го улучи в лицето и защитите изпратиха потоци от убийствена магия из цялото му тяло. Демонът нададе писък и се стопи. Стрелата увисна за миг във въздуха, преди да падне на земята, но съществото вече се бе променило.